|
|
| Тема |
 Re: Психология на животните [re: vida1929] |
|
| Автор |
Desideratum (forGIVEtoforGET) |
|
| Публикувано | 24.07.19 09:42 |
|
|
|
Имат чуства да. Котката ни когато жена ми и сина бяха в България за една седмица беше като побъркана след няколко дни. Обикаляше, гледаше втренчено през балкона, мяучеше на моменти, стоеше и наблюдаваше входната врата, лежеше на постелката и чакаше. Понякига лягаше на сина на леглото и възглавницата му.
Не е куче, ама си е доста привързана за котка. Понеже казват че котките обичат къщата, а не стопаните.
Нашата все искаше екстра галене, като ги нямаше.
Тя най-много жена ми си обича. Само като и свирне тя, и се качва ако е легнала жена ми върху нея на корема и или гърдите. При мен идва, ама чака аз да я взема и сложа върху мен. И не стои дълго да я галя.
Понякога когато и се скараме че се е отплеснала и покатерила върху масата или се е изправила да се протегне и застърже върху някоя врата.. После ядосано гледа и маха с опашка.
Ако много я притесни сина.. Леко го предупреждава с лапа. Или в най-лошия случай лекичко захапва със зъбите. Много кротка котка е всъщност. Имали сме много по-лоши и диви котки. Нашата предимно лежи, спи и дреме и шом усети че някой отива към кухнята, е като реактив да виси на копанята. И да мяучи.
Много лакома е. Вади ти душата с памук.
Ама я ограничаваме. Че е близо 7 кг. Теглиха я наскоро.. 6 кг и 66 грама.
Брех.. Дяволското число си рекох..
А тя е чисто бяла, с едно жълто и едно синьо око.
Специална порода.
Гмо порода.
Идвам с мир и любов!
Редактирано от Desideratum на 24.07.19 09:43.
| |
| |
| 
|
|
