|
|
| Тема |
 14 години без.. |
|
| Автор |
Desideratum (forGIVEtoforGET) |
|
| Публикувано | 23.07.19 21:50 |
|
|
|
.. Баща ми. Днес почина, на тази дата. През 2005 година.
Жена ми и кликна днес мелодията на телефона.. Бог да прости баща ти ми рече.
Запалихме свещ, и като се разчуствах.. Като рипна един рев, хлипане и плач.. Поне половин час ревах като магаре.
Със всякакви чуства. Всъщност най-силното чуство беше че ми липсва. Това че го няма да му кажа.. Прости ми. И прощавам ти.
Колкото и да съм бил зле настроен и обвиняваш го след смърта му.
Днес беше различно.
Намерих негови снимки от средата на 80-те, качих ги по фейса и отдадох нужната почит към него. Над 70-80 човека писаха бог да го прости и поклон.
Наистина целия град го уважаваше него. Въпреки пиенето му. На всеки нещо е помогнал, дал или направил. Като ремонти и изобщо.
Хората го помнят с добро.
Той наистина имаше златно сърце. Широкоскроен човек беше. Помагаше, даваше.. Ризата си от гърба сваляше за хората.
Не беше обаче такъв в къщи.
Въпреки многото лошо, ми е дал и доста добри моменти. Като по-малък, като дете.
Амин!
Бог да го прости.
Дано да се гордее от онзи свят днес ако ме вижда.
Почерпих близки и познати днес с бисквити и безалкохолно.. Макар той само ракия да пиеше.
И безалкохолните не ги кусаше.
Спрямо болеста си и зависимоста си, пак ме изгледа, направи каквото можа и не ни заряза с майка ми навремето.
Бог да му прости. И аз му прощавам.
Идвам с мир и любов!
Редактирано от Desideratum на 23.07.19 21:52.
| |
| |
| 
|
|
