И това ще ви го кажа аз, човекът който може би най-много се е оправдавал с миналото си, родителите си и пр.
Дори и да са имали вина, то моята ВИНА е най-голяма.
Направих грешни избори.
От страх, липса на увереност и вяра в себе си. От липса на съпорт.
Но най-вече понеже доста си ме мързеше, макар и да не бях хич глупав. И страшно ми се пиеше, още от прогимназията.
Със сигурност ако бях записал висше, щях да го избутам и изкарам. Макар и на пияно.
Истината е, че никога не съм обичал училищата.
И изобщо учебния процес.
Харесваха ми отделни предмети, и отделни неща от предметите.
Така по-късно и в алкохолизма си създадох и удобни теории и удобни стратегии. Удобни версии също.
Бях стигнал до там, че гладко говорех лъжи и снадани версии, без да ми трепне окото.

Когато лъжеш обаче, трябва да имаш много добра памет. В началото имах блестяща памет.Винаги съм бил добър с паметта. Неслучайно години наред пиех, без особенно да ми личи. И да си покривам следите.
Нещото което адски ме скапваше не беше чак толкова махмурлука по всяко време на денонощието, колкото планирането на версиите.
С времето съвестта ме зачовърка.
Не исках да се гледам в огледалото. Адски ме беше срам от себе си.
Тогава осъзнах.. какво не бих дал за една честна трезвенност... За дни без лъжи, криене и угризения на съвеста.
Започнаха издънките. И на работа, и пред лекари и в къщи. Ходех солидно почерпен почти петманентно на работа, по лекари и правех всеки ден малко чудо, за да се върна с що-годе бистър поглед и държание в къщи.
Макар и да лъжех че се случва от стрес, лъжех само себе си.
Стрес имаше, но алкохола го правеше да е поне 5-орен като чуство.
Дойде момент в който на моменти ми се причуваха неща които хората около мен не бяха изрекли.
Дали от дългото пиене или от психичните последици, но кълна се.. На няколко пъти все едно чух майка ми да изрича думи зад гърба ми, а тя беше отдавна мъртва. После се повтори с гласа на жена ми и баща ми.
Взех да си мисля дали не откачам?
Бели петна вече имаше на моменти.
Отидох в АА във стадий, в който бях усетил първите сутрини когато ми трепереха ръцете.
Може би.. Не закъснях.
Така и никога не стигнах до алкохолна кома или клиники. С хапчета и инжекции не са ме тъпкали.
Отървах се доста лесно реално. Късметлия съм.
Затова.. Нека винаги помня МИНАЛОТО, и колко долу бях.. За да видя къде съм днес. И колко съм постигнал благодарение на АА.
Нещо се пречупи там вътре в мен, през 2009 год

За жалост не се отървах от рецидивите. Важното е че съм трезвен днес и сега. И скоро правя година и половина трезвеност.
След месец и нещо.
Всеки ден се моля Бог да ми открие волята за себе си, и да ми даде най-добрите неща за деня. И в работен план и изобщо.
Само да ни пази живи и здрави.
Другото ще се нареди. С божията воля.
Амин!

Идвам с мир и любов!

Редактирано от Desideratum на 23.07.19 01:53.