"думичките от средство за назоваване на хора, неща, преживявания - такива каквито са - започнали да стават средство за манипулиране. И за печелене на власт. Над другия. Тогава започнала тази игра без край. И без победител. На преследвач, жертва и спасител. Игра, която разиграваме и до днес. Играем неуморно. Не казваме, а замазваме. Манипулираме. Насилваме. Драматизираме. Последователно разменяме местата си - макар в едни и същи диалози. Игра, в която всеки слага отговорността в ръцете на другия. Само не и в своите. За своите чувства. И своето поведение.

Преследвачът, нахъсано и арогантно, обвинява насочил пръст: „Как можа?”; „Ти винаги правиш това!”; „Ти никога не виждаш, не чуваш.”; „Аз за тебе колко правя, а ти?”- списъкът ще довършиш сам, Читателю.

Жертвата, разбира се, е „чиста” в своите очи. Толкова страдаща и беззащитна. Пред това, което някои друг й е сторил. Тя е не по-малко арогантна. Но в дразнещото си хленчене. И във вменяването на вини: „Ако не правиш това, аз няма да се притеснявам, разболявам, страдам...”; „Вдигнах кръвно от тебе.”; „ Като ме умориш, ще видиш.” И тук, вярвам, всеки може да напише по още едно изречение. Класика в мъченическия жанр.

Спасителят пък е толкова грижовен и мил. Помага и успокоява: ”Хайде не се кахъри!”; „Всичко ще се оправи.” И хуква да оправя нещата без дори да е помолен. Дава съвети на жертвата, която все се оплаква от дертовете си, но нищо не прави, за да ги оправи. На преследвача, на когото все не му „увира” главата и дава мило и драго да излезе прав. И всеки контролира другия: преследвачът - притискайки; жертвата - мрънкайки; спасителят - помагайки. Играем тази игра. Без край. Ту сме жертви, ту преследвачи, ту спасители. Игра, в която всеки е прав, но никой не е щастлив.

И както е известно, една игра спира, ако някой излезе от нея доброволно. Или ако болест изневиделица не го извади доброзорно. Или пък не влезе достоен заместник. Та тази игра би спряла, ако някой от тези тримата просто спре. Спре да има нужда от битката. Да търси в другите оправдание за собствените си чувства и поведение. Да спре да има нужда другият да се кае или да бъде виновен. Да спре да се нуждае от победа на всяка цена.

Сиреч, на цената на собственото си здраве и щастие. "
Кремена Станилова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите