ами още като студент се запалих по Кастанеда, съвсем случайно приятел от детството срещнах във влака болен от неизлечима болест и той така пламенно ми говореше за дон хуан и Кастанеда, че като го слушах си мислех "Човека е превъртял". След няколко месеца случайно попаднах на една от книгите в библиотеката.Завладя ме напълно намерих всичко което можеше да се намери на български каквото нямаше на български- от руски превод.имах успехи в така нареченото осъзнато сънуване ама си останах до там особенно когато се опитах да направя нещо на сън и да го видя като резултат в така наречения реален живот. И там започнаха съмненията.Постепенно изследвайки различни други източници стигнах до извода, че човека се е самопобъркал и е умрял като сектант, включително самоубийството на най-приближените му сектантки.след това няколко години се върнах към материализма. след това от дума на дума с един състудент който мислих и продължавам да мисля за ненормален понеже си е въобразил, че е медиум попаднах на екхарт толе но той някак си не ми беше достатъчен и му липсваше дълбочина, но от него преминах на Нисаргадата Махарадж и най-вече на Рамана Махарши като последния считам за свой духовен учител с неговата техника на самоизследването която води към ефективно спиране на мислите и тогава се проявява истинската реалност като блаженство.Станах много по-спокоен и щастлив и се радвам на живота.