Значи, първо майка и баба ми бяха големи работарки. Чистеха от сутрин до вечер. Отделно работеха и в градината.
Баща ми и той. Никой от нашето семейство не е мързелив.
Нито пък аз.
Липари колкото и да се опитва да съска, няма да и се получи.
Това е същество което просто трепането му е минало.
Нашето семейство е пълно с болести.
Никой от близките ми не беше здрав.
И аз не съм. Имам еднс дебела папки с диагнози и болести.
Прибавих и още една-две болести напоследък. И ти от стрес.
Липари-никой не е застрахован от тумор в мозъка, боклук такъв!
Заради неяснотата все още около детето ми скоро може и диабет да ми открият. Симптомите са почти налице.
Да не говорим че от три дни палеца на левия крак ми изгаря отдолу от болка. Подагра най-вероятно.
Всичко това е от великия явно режим на Узунов да се тъпчем със мръвки и салати, за да отслабваме.
Аз почвам да гладувам. Напук!
И докъдето-дотам!
Високо кръвно, белтък в урината, увеличен далак, болка в кръста, тромбоемболия, тромбофлебит.. Да продължавам ли?
Плюс множество лимфони по цялото тяло. И стават все повече.
Това от мързел ли е, боклук скапан?! От мързел ли е, майка ти да...
Бог ще се погрижи за теб, повярвай ми!
Ще плачеш с кървави сълзи да може да се върне времето назад. Да може много неща да не си помислила и изрекла. Ще платиш с най-скъпото си.
Бог си знае работата. Повярвай ми!
Да.. И с това здраве- търся работа!
И спокойно.. Болен.. Здрав.. Ще работя. Боклук такъв.
Ще успявам в едно или друго. Колкото и да не ти се вярва.
Няма да ти доставя удволствието ако Бог е рекъл да съм в инвалидна количка или с инвалидна пенсия.
Само детето ми да в живо и здраво. Само това!
Вижте я какво представлява!

It, s work.. If you work it!