Колко дълго би издържал в такъв брак, как би се чувствал, би ли ли давал за тях всичко от себе си, парите си, енергията си и всичко, би ли останал добронамерен и щедър до безкрайност?


И кво сега, излиза че фин като го е видял всичко това още в най-ранното си детство и си е казал еми аз пък нема да се хабя изобщо да давам всичко от себе си, нито пък да съм добронамерен, ще гледам само да крадна, да изклинча, да излъжа, да лежа на готово и да хленча докато някой ме съжали и уреди, понеже къде е смисъла да се моря да се уча и да се трудя, след като така или иначе няма да получа признание и уважение?

С което му давате още едно идеално извинение за проваления му живот, в който нищо не зависи от него и затова единственото което му остава, е да хленчи в очакване някой отново да го уреди за някъде, където пак няма да му хареса.