В отговор на:
Мен ме е яд..че не помисли за мен и майка ми.И не толкова от материална гледна точка.
От всичко, което си разказвал тук за майка си и за баща си,
съм останала с впечатление, че несправедливо го демонизираш и обвиняваш,
а майка ти е ангел небесен.
Помисли малко.
Разказвал си, как тя е оставяла майка си и сестра си да си разиграват коня в нейното семейство,
(щото безкрайно добричка и иска да угоди на всички)
но дефакто тя никога не е пускала полата на майка си
и той никога не е имал пълноценна съпруга в нейно лице.
В замяна на това инатът и меракът да има формално брак е бил безкраен -
да не се окаже "разведена", да не се разбере, че се е провалила?! ау, ужас!
Намразила го е и го е презирала,
но не го е оставила да си върви по пътя.
Измъчила е и себе си, и него, докрай, до смърт.
И, да, правилно ти е написала Липари, майка ти и баба ти не са те възпитали -
баща ти е бил трудолюбив, способен и отговорен в работата си,
но те това не са го ценяли, защото е било негово качество,
и теб на труд не са те научили,
били са вманиачени в женския си инат и отмъстителност,
по-важно им е било да омаловажат и обезценят всичко, което е той,
и са те лишили от базисно умение, без да ги интересува какво ще стане с теб.
Пък ти продължавай да го очерняш, без капка съчувствие към болката му, и към съсипания му живат,
и продължавай да се чудиш, защо никой не ти "влиза в обувките",
а си толкоз добър и истински човек.
Първо го направи ти това - влизането в чужди обувки,
а после ще видиш, че няма да изпитваш никаква нужда, хората да го правят за теб...светът ще се преобърне :)))
|