от изказването ти личи колко си дълбоко чужда на това чувство, затова обяснявам:

първа точка: чувството за хумор не се контролира от проявяващият го, не става както ти наивно си мислиш, че той си казва, ей сега искам тука да проявя хумор и да блесна с духовитост в тази ситуация или спрямо този човек - еми не става така, чувството за хумор е напълно непредвидимо, то е като светкавица, която блясва в напълно произволен момент и за миг осветява невидими допреди този миг неща - това не е концерт по желание и колкото повече се напъваш, толкова по-фалшиво ти се получава, също както и с писането, бай дъ уей


втора точка: когато чувството за хумор е изразено и пречупено през призмата на позитивен човек, тогава хората се радват и забавляват, а когато го изразява негативен човек, то се нарича сарказъм и кара хората да страдат ... обаче сега чети внимателно, защото същото е и с приемащата страна - когато приемащият, към който е насочено чувството за хумор, е позитивен и самоуверен човек, той може много да "носи" на хумор, дори и когато той самият е обект на шегите, докато ако приемащият хумора е негативен и дълбоко комплексиран човек, той във всичко ще вижда присмиване и обида, дори и някой да каже нещо съвсем несвързано с него, той пак ще реши че точно на него, лично му се подиграват, щото той е глупак и идиот и т.н.