|
Наскоро ми попадна една статия (нищо сериозно, от типа "интернет-пуканки"),
която обаче засягаше въпрос, върху който бях разсъждавала и преди...
Та - накратко, в статията ставаше въпрос за някакво проучване, според което хората, които гледат много филми с щастлив край, започват да вярват твърде много в справедливостта, и съответно, автоматично им се притъпяват способностите за съчувствие и разбиране към хора, изпаднали в беда, или мизерия, или дори жертви на инциденти.
Защото филмите с щастлив край създавали усещанито, че в крайно сметка,
всеки получава това, което е заслужил, демек - бедния, но трудолюбив младеж забогатява; невзрачното, но свястно момиче, побеждава училищната кифла в борбата за сърцето на доброто момче; подлият и алчен бизнесмен фалира и т.н. и т.н. Така, че ако някой е беден и/или болен, и никой не го обича, то е така, защото си го е заслужил, същото се отнася и за богатите, умните и красивите - такива са, защото го заслужават :)
Сетих се и във връзка със съседната тема за справедливостта,
и също и за което било изгорено живо, защото търсило справедливост.
... и да се върна пак на статията, в която се твърдеше, че обратно - филмите с лош край, макар и не толкова харесвани, правели хората по-отворени към хорските страдания и несгоди, и отмествало фокуса от крайния резултат, към процеса, изборите, моралните ценности и т.н.
Интересно ми е, кокво мислите по въпроса, не конкретно за въздействието на филмите, а въобще, като житейска позиция, коя от двете е по-смислена и конструктивна? Или ако е някакъм микс, какво е оптималното съотношение между съставките? :)))
Редактирано от aiumi на 02.06.19 13:56.
|
Вярвате ли в щастливия край?
