Интересен ми е твоят поглед над "тихите аутсайдъри". Не знам какъв е правилният термин, имам предвид хората, които почти никой не смята за аутсайдъри, но те са адски самотни. Хората, които отрано са научили, че техният поглед над живота и техните ценности нямат одобрението на обществото, и поради това ревниво пазят само за себе си своите разбирания. Примерно, вярва в почтеността. Нищожни са шансовете да попаднеш в среда в която това да не се визира като слабост. Или съвсем първичен пример - сред мъже се смята, че ако жена ти даде нишан, ти просто си идиот да не се възползваш. Но представи си, има мъж който не се възползва щото му е нужно повече от физическо задоволяване и първо, не иска усложнения, и второ, не го намира за правилно макар жената да индикира че не и дреме за нищо повече освен един секс. Въобще, човек който намира за крайно чуждо разбирането "сексът не е повод за запознанство". Човек, който смята че сексът е върховната форма на интимност, не гимнастика или обгрижване на комплекси.

Тоя човек ще бъде осмян от приятелите си ако си каже, че не ще да изсекси тази мацка. Съответно няма да даде детайли на тайфата нито относно факта че не е овъргалял момата, нито относно креватните и способности (ще се очква да го е направил, кой е луд да пропусне). Тоя човек, в тая среда, ще се чувства аутсайдър. Той отдавна е разбрал, че неговите разбирания не са за тая планета. Шантавото, че и жените няма да го разберат. Никой го не разбира, и това кой е той си стои само в него. Една адска самота, едно чувство че си дефектен. Един Робин Уилямс.

Сега, не е нужно разбиранията ти да са романтични, може да са доста прагматични, вулгарно прагматични, обществено неприемливо прагматични. Примерно, мога да излизам с няколко мацки едновременно. Така де, отде да знам коя ще се окаже най-добрия избор? Това че спя с тях не значи че се чувствам като да имам връзка с всяка от тях, просто още не съм решил с коя да почна връзка. Това приятелите (особено жените) никак няма да одобрят. Трябва си държа за себе си тая кройка на взаимоотношения която намирам за съвсем правилна. И защо да не е правилна? Като търсиш работа, само на едно място ли кандидатстваш? Кандидатстваш на колкото намериш, а къде ще започнеш работа зависи и от теб и от това къде първо ще ти дадат знак че си одобрен.

И трети пример - в среда си, в която има информация за теб поради което отношението към теб е като към боклук. Ти знаеш, че информацията е частична. Знаеш, че ако беше цялата, то нямаше да е такова отношението към теб, но не можеш да промениш нещата не само щото върви доказвай дали сестра ти е курва, но и колатерал демидж е неприемливо висок. Тоя човек просто плува в средата и търпи вонята.

Та тези аутсайдъри, какво им остава? Те са единствените които знаят че са оутсайдъри. Дори нямат на своя страна силата от озлоблението което чуждото неприемане предизвиква.