Отначало се засягах, после ме досмеша и си казах "аз ще ви изцеря" и умишлено ухилена ги поздравявах винаги на висок глас. С години. И се правя, че са ми отвърнали на поздрава, ни гримаса сменям, нито нищо. По едно време си виках - е, тези са джелезни!
И аз така - ухилвам се до ушите и си поздравявам, често вметвам нещо позитивно, закачливо и няма да се откажа.
Я си препрочети чудомировите разкази за лелки, как сийки и комшийки и чат-пат влизай в образ по махленски.
Знам ги наизуст тези разкази, те са култови.
Оня ден го направих спонтанно пред комшията, защото мъжът ми се развика като излизахме, че сме станали заложници на котката, която, както вече писах, като стрела изфърчава при всяко отваряне на вратата. И аз, както бях ядосана: "Ами като имаме такива комшии да ми правят проблем заради породисто животно с паспорт? Да го обиждат, че миришело?" А комшията, много свестен български турчин, смаяно вика "Кой това?" И аз казах, че от първия етаж хората, което, естествено, е стигнало до тях. Той рече "Е как може за такива глупости? То толкова хубаво коте."
При турците, доколкото съм чела, котката е на почит, защото е спасила пророка Мохамед от ухапване от змия.
Може да им идваш твърде образована и префърцунена и от яд да се държат гадно.
Нито съм говорила нещо за образование, нито пък имам престижна длъжност - като са ме питали къде работя, казвала съм им в болница и уточнявах, че не съм лекар /щото цял живот все ме питат лекарка ли съм или учителка, заради сериозната ми очилата физиономия/, отделно дето внимавам да не употребявам "учени" думи. Не ме знаят дали съм образована въобще. Начинът, по който се обличам, сигурно ги провокира, макар да не е някакъв екстравагантен, но, например, нося шалове, пончо, пък нали не си представяш редовата леля с такива дрехи.
Абе щом не кесиш пред блокчето да нищиш клюките и да споделяш кога те е набил "твоят", няма как да те приемат. Отпред съм само когато се занимавам с миниградинката си, то и там са безброй въпроси, на които отговарям търпеливо. Не спират да се чудят как тъй сама съм си направила арки за увивни растения и аз пак обяснявам, че са от боклуци - изхвърлени тръби от парно, които съм увила със зелено тиксо, забила съм 20-сантови метални пръчки в земята, които ги крепят и съм пуснала растенията, които съм си откопала от някой баир. Направила съм си цветни гнезда със сиви и розови павета и речни камъчета - може и това да им се зловиди, знам ли .... Синът ми ми вика да не съм правела такива красоти, щото съм ги дразнела! Няма да ви обяснявам как го отнесе!
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|