В нашия вход има 2 темерута пенсионери. Минаха 6 години, докато единият най-накрая почна да отвръща на поздрава ми "добър ден". Другият, лека му пръст почина съвсем скоро, нито веднъж не ме е поздравил. Дори жена му, дето е всеки ден по пейките, след Осем години почна да отвръща с едно измънкано "добър ден", че дори и ми проговори. Била пенсионирана учителка. Смятай, това са години, всеки ден се разминаваме на стълбите и навън, те кесят по пейките, колко "добър ден" съм казала с най-сладка физиономия, докато благоволят да отговорят. За мен беше абсолютен феномен. Отначало се засягах, после ме досмеша и си казах "аз ще ви изцеря" и умишлено ухилена ги поздравявах винаги на висок глас. С години. И се правя, че са ми отвърнали на поздрава, ни гримаса сменям, нито нищо. По едно време си виках - е, тези са джелезни! С всички останали съседи сме на дъра-бъра или поне на здравей-здрасти. Образи всякакви.

Туй с котката е мрън-мрън от киселящина. Пускай си я на воля, пък ако надушиш цигарен дим, мрънкай на висок глас, че си алергична и се задушаваш. Я си препрочети чудомировите разкази за лелки, как сийки и комшийки и чат-пат влизай в образ по махленски. Е, не чак да кълнеш като Чолпанката, де. Ама намилай от време на време като селска буля, даже не директно на тия, ами пред съседите, ама да те чуват. Може да им идваш твърде образована и префърцунена и от яд да се държат гадно. Пък ако си помислят, че си от тяхната порода, шса разберете по махленски. Първо с ръцете на Ф, де.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите