Въпросът за отговорността е важен. Когато сме разстроени, колкото подълго време стоварваме вината за това върху друг човек или ситуация, толкова по-голямо е и чувството ни за сила, за контрол върху предполагаемата причина за проблема ни. Когато казваме, че сме наранени и засегнати жертви на някого или нещо и обявяваме, че този някой друг е „сгрешил”, ние изпитваме морално превъзходство спрямо него. Мислим си нещо такова: „Не можеш да се отнасяш така с мен! Няма да позволя да ти се размине! Ще съжаляваш!” Колкото сме по-ядосани и оскърбени, толкова по-силни се чувстваме. Колкото повече губим контрол над чувствата си, толкова по-силно желаем да контролираме другите. Дълбоко в себе си ние усещаме колко нелепа е нашата позиция, но се страхуваме, че ако спрем да се съпротивляваме ще изглеждаме слаби и другият ще „победи”. В крайна сметка ние нямаме избор. За да сме трезви физически, ние трябва да се откажем от алкохола. За да сме трезви емоционално, трябва да се откажем от това да виним другите. Напълно. Не бива да казваме повече: „Ти ме ядоса!” Вместо това трябва да приемем, че сме лично отговорни за своето емоционално състояние. Всеки път, когато се почувстваме разстроени, трябва да признаем пред себе си, че изборът да се чувстваме така е бил наш. Никой друг не може да ни направи това. Тази голяма отговорност може да ни се струва твърде тежка, но на практика тя ни дава свобода. Отсега нататък никой човек или ситуация не могат да ни засегнат, ако не им дадем разрешение да го сторят. Какво в трезвеността би могло да ни даде по-велика свобода? Браян Трейси* развива още повече тази идея. Той изброява 54 негативни емоции като страх, депресия, гняв, самота, негодувание и др. Той твърди, че всяка една от тях се дължи на вина. Смята също, че никой не може да избяга от тези емоции, ако не спре да обвинява света за това как се чувства и не поеме пълна отговорност за това. *Brian Tracy, The Psychology of Achievment
Когато започнах да следвам идеята на Трейси, въпросът за пълната отговорност се оказа дори по-сложен. Открих, че също така трябва да приема отговорността и за своите действия – действия, породени от изблиците на емоции, за които винях някой друг. Обърнах внимание на този проблем, докато четях страницата за 20 февруари в книгата на Ал-Анон „Смелост за промяна”, където пише: „Едно от първите неща, които чух в Ал-Анон бе, че ние не трябва да търпим нежелано поведение... Няколко години по-късно, аз вече можех да се поздравя, че нямам такъв проблем, когато изведнъж осъзнах, че все още има една личност, чието неприемливо поведение понасям – и това съм аз!” С цел да спра да се държа по начина, по който често изригвах, когато хора или обстоятелства ме засягаха, трябваше да приема отговорността за чувствата си и поражданите от тях действия. Трябваше да престана да виня
за всичко това някой друг, да погледна дълбоко в себе си. Накратко казано, трябваше да започна да се държа като победител, а не като хленчещ претендент. Основният процес, макар и не лесен, е сравнително прост. Всъщност „Направи го просто!” е основно мото в АА. Ще се върна на тази идея в девета глава, но сега ще кажа само, че хората, които знаят нещо за това твърдят, че има две основни емоции – любов и страх. Всички останали емоции са просто вариации на тези две. Във всеки един момент от нашия живот ние трябва да избираме между любовта и страха. И макар на пръв поглед да не приличате на мачо, когато подхождате към света с любов, то определено любовта е по-мъжественото чувство. Днес аз имам избор. Преди да реагирам прибързано, аз се питам от какво е продиктувана моята реакция – от любов или от страх? Мога малко да преинача Молитвата за Спокойствие и да кажа: „Господи, дай ми способност да променя ситуацията, или да променя отношението си към нея.” Отношението е заразително. Когато избирам живот, основан на любов, аз задавам този тон у дома и в работата си. За съжаление, същото се случва и когато избера страха. Жънем това, което посеем. Страхът не е единствената причина да захвърлим емоционалната си независимост. Сексуалният копнеж, гнева, недоволството, смущението, депресия, болести, заплахи, яд, вина, фрустрация, незадоволеност, неврози, апатия, разочарования, ревност, отхвърляне, отчаяние, тревожни предчувствия – всичко това и много други емоции ни откъсват от емоционалната ни независимост и ни тласкат към състояния, каквито не желаем. За да поправим нещата, трябва първо да осъзнаем точно какво изпитваме. След това трябва да помним, че ако направим своя избор, ние можем да променим начина, по който се чувстваме. Не можем да имаме избор, обаче, ако не разберем, че трябва да съхраним емоционалната си независимост. Огромно количество книги, лекции, курсове, семинари, аудио и видеокасети са посветени на темата за междуличностните взаимоотношения и са на разположение в книжарниците и библиотеките. Някои от тях учат как да „победим” като се държим по-агресивно и враждебно от опонента си. Като амбициозни „победители” във възстановяването, ние не сме заинтересувани от това да се влизаме в сблъсък с никого. Нито пък да водим битки. Ние сме престанали да се борим с каквото и да било и с когото и да било. Нашите интереси са в създаването на хармонични междуличностни отношения, в избягването по възможност на стресови ситуации, в това да бъдем миротворци. В наш интерес е да научим техники за това как да поемаме лидерската роля и да демонстрираме емоционалната си независимост посредством хладнокръвие и спокойно поведение. Ние, а не другите определяме своето отношение, своето емоционално състояние. Ние практикуваме принципите, споменати по-горе: Приемането не означава съгласие с дадена деградираща ситуация. То означава
признаване на факта, че такава ситуация съществува и по-нататъшно обмисляне какви да бъдат действията ни. Ние носим посланието на възстановяването като се държим като успешни членове на респектиращи програми за възстановяване. За да постигнем това ние практикуваме и развиваме умение за междуличностно общуване.


Нека всеки се замисли.
АЗ ВЕЧЕ СЪМ ОТГОВОРЕН ОТНОСНО ТОВА КАК ПРИЕМАМ НЕЩАТА.
Надявам се Дарксайд най-накрая един ден да влезне в ролята си на модератор без страх,и да отсее плявата от житото.
Сбогом.

It, s work.. If you work it!