докато си играеш на "АЗ пък ВИЕ - шефовете" и в живота, няма как да ти потръгне
казваш - секнал си си кръста
е, секнал си го. разминало се е за... да кажем седмица...
ми що не заработи след това? сам написа, че си симулирал
е, за кой път? за пореден
всеки се разболява, всеки има различен праг на болка,
но като се пооправи, се връща на работа
е, не мина ли този кръст
жена ти ти виновна и те била упрекнала - че малко ли изтърпя тя и продължава, шефовете ти виновни, докторите, служителите от бюрото по труда... че и пишещите тук сме виновни пред теб
само ти си "невинното детенце"
бързо ти мина благодарността към хората, които ти помогнаха да си намериш някаква работа
неблагодарен си, че и 2г. напред ще имаш някакви доходи дори да не работиш - айде пак малко били... ми малко ще са. то ако са много, кой будала ще работи...
1 от най-важните уроци е да си благодарен
в случая има за какво

Вие разсъждавате единственно като шефове. Не като работници.
Там ви в проблема.
ок. щом те устройва проблемите да са наши/мои

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите