|
|
|
|
|
.. За това че в момента съм прекалено разклатен физически и психически за нова работа.
Два дни подреждаме за конфирмашион, спал съм 4 часа тази нощ с болки и въртене. И жена ми и тя ту на дивана в хола, ту на леглото. Не си намира място и тя от схващания и болки. Вчера от 8 -20 приготвяне, готвене, подреждане на зала.. Днес имаме още неща да доизкусуряваме.
Още малко украси, салати и торти.
Хубаво че поне баджанака и балдъзата взеха мръвките на скарата да изпечат у тях. Да помогнат малко.
Ще бъде днес още един скапащ ден.
Презентация с проектор и клип ще правя, написал съм стихотворение с пожелания към детето.
Отделно седмица наред музики оправям, файлове и мп3ки.
Вчера закачих и още една концертна колона към моята с кариокето.
Нека да е жив и здрав сина ни. Затова го правим.
Иначе едва ли щяхме да се навием.
Един вид почерпка и"курбан " даваме. С мисъл нищо да няма серизно в главата и здравето му да е наред.
Аз обаче нямам сили. Не мога просто вчера.В 20 вечерта просто грохнах и блокирах. Взех да изпускам ножици, неща.. По украсите.
Истината е, че още от случая с кръста и после с проблемите в болницата, от тогава чуствам слабост в отганизма. Схващанията и болките си ги имам още от работата по почистването. От миналата година.
Но ми липсва енергия. Генерално.
Кръвното го свалям с хапчета, тромбози нямам сега.. Но явно имам нещо с бъбреците или далака. За капак все повече стават уж здравсловните лимфони по тялото ми. Така и лекаря не ме прати на кожен и за изследвания за това. Имам ТБК лимфаденит прекаран в казармата още навремето.
Тъпата болка в долната част на кръста е постоянна.
Не знам.. Масажи ли, гимнастика ли.. Ще опитам да започна по активни дни като цяло. Другата седмица.
Но имам някаква обща слабост в организма. Отделно когато се стресирам на моменти, просто чуствам че изгарям вътрешно от пренапрежение.
Не са някакви панически атаки, но съм много разконцентриран и разсеян напоскедък. Убягват ми неща, много забравям, не проследявам.
И колкото стреса ми идва в повече покрай многото проблеми напоследък, толкова по-често просто блокирам и изключвам в стресови ситуации. И просто не мога да взема решения.
Много ми се насъбра. И ни се насъбра реално.
На моменти всичкото ме затрупва. Все не остава време за сбирки.
От ангажименти напоследък.
След конфирмашьона почваме пък тичане по лекари. Първо за детето, после мои часове за кардио и за дробове лекари. За черен дроб, жлъчка и пр.
А за сина-ЕМР и отделно нещо с електроди на главата ще му следят мозъчната активност.
It, s work.. If you work it!
Редактирано от Silence is the answer на 11.05.19 06:26.
| |
| |
| 
|
|
Дарксайд е прав..
