Изобщо с никой не съм се карал последния път. Направих грешки при даване на задна, затънах на хората в посевите, отделно и пощенска кутия счупих.
От два дни си мисля-Така е трябвало да стане, трябва ми по-спокойна работа. Където хем няма постоянно да има грешки с ай пад, касов апарат и плащания.. Както и да не се вра в тесните улици по баирите и да треперя къде ще обърна. Насила хубост не става.
Да си шофьор е най-гадното нещо в Норвегия. Ако е с кола или баничарка е едно.. Дори и малък бус, ама с максимума на Б категория- Не е изобщо лесно.
Шефката се е ядосала че не съм казал и скрил за пощенската кутия.
Нямаше как да кажа, беше ми втори ден.
И щях да приключа още тогава.
Честно, надявах се да се размине, поне за това.
Но в живота нищо скрито не остава, и всички си плащаме. Никой няма да се измъкне, както казва Ванга!
Аз го приех напълно спокойно като цяло. Донякъде го почуствах като голямо облекчение. Че няма нужда да треперя постоянно в стрес. За едно или друго.
Благодарен съм на Бог че се случи така, че не ме съдят мен и няма да плащам аз пари.
За предишната работа бях със секнат кръст над 2 седмици. И не съм си взел болнични, за да скатавам. А защото едвам ставах от дивана, и почти се напикавах докато ида до тоалетната.
Никой не е застрахован от такива неща. Най-вече когато клечи да търка фуги на плочки с четки за тоалетни. Това е позорното. Че нямат инвентар.
И кръста ми така и не мина реално от октомври. Дори и в момента съм с болки и не спя. Заради два дни хамалогия да подреждаме, тичаме, пазарим, готвим и правим украси. Само двамата с жена си се бъхтим.
Никой не изяви желание да даде едно рамо. Иначе на масата всички са първи.
Кръста ми продължава с тъпа болка още от февруари реално. И в болницата и оттогава, че чак досега.
От другата седмица почвам разходки и гимнастики. И или ще се оправям, или да вземат да ме трудоустрояват. Ако няма да е нещо като хората накрая.

It, s work.. If you work it!

Редактирано от Silence is the answer на 11.05.19 05:22.