|
|
И двамата сме с болести.Разбирам я че иска да разполагаме с пари,да имаме нова къща,по-добър стандарт и по-безоблачни дни..и аз го искам.Но със прекалено крехкото ми здраве..просто са взаимно-изключващи се неща.
Колко пъти вече съм питал за преквалификации,за курсове,за някакъв вид преобучение бюрото по труда..с нищо не ми помогнаха.
Ти търси,ти се блъскай,ти трябва да си намериш.
За каквото и да ги помолих,се дърпаха.Уж за автобусен шофьир говорихме последно,но не знам дали реално изобщо има смисъл.Няма да ме вземат.Прекалено болен съм,и имат сериозна цедка вече за болестите.
Нямам шанс да се класирам.
Пита ме тази..защо искаш да станеш автобусен шофьор?!
Понеже не мога вече да работя тежки работи,кръста ми е зле за почистване,не издържам на високо темпо,тичане и хамалогия.Трябва ми по-щадяща работа.
Грешен отговор ми рече..а тя ме била интервюирала..
Бил съм мислел само на мен какво ми пасва или не.
А трябвало да изчеткам яко автобусната фирма,да кажа една купчина глупави суперлативи.
Че кой нормален човек би говорил такива глупости,в които няма и доза истина?!
Само и само да го вземат,на място което е по-малкото зло от където и да е другаде.
Тези хора живеят в някаква паралелна реалност обаче.
Явно се друсат нон -стоп с ендорфини на щастието.И живеят нон-стоп в лъжи и удобни версии и полу-истини.
С болки,проблеми и болежки..на мен ми е много трудно изобщо да се усмихвам напоследък дори.
Камо ли да говоря върховни лъжи и глупости.
Клиента е бог,да обслужим,обгрижим,да осъществим фирмената цел...
Питайте честно работниците по браншове..приемат ли шефа за бог?!Или фирмата...
It, s work.. If you work it!
|
| |
|
|
|