|
|
|
|
|
Боли ме, в сърцето и душата
Че надеждите някому излъгах аз
Боли ме, и съня бяга в тъмнината
В самотния среднощен час
За кой ли път чуждите желания
Се опитах аз за мен да пресъздам
Насила хубост не става, чрез това заклинание
Отново безработен съм и в тъмното сам
Сам в душата, сам в сърцето
Боли ме цялата ми същност днес
И вътрешно аз вия от отчаяние
Като стар, болен и грохнал пес
Нима не знаех, нима не виждах?!
Че да живееш чужди животи напук
Ми носи само беди, тревоги и нещастия
И за пореден път крещя без звук
Години на болка, години на страх
Аз помирисах, почуствах, познах
Чрез много болка, истини и честност
Аз един нов осъзнат живот прозрях
Научиха ме в стая малка за десетина
Че истината възглавница най-удобна е сега
Понякога бяхме дузина, понякога двамина
В програмата на зависимите-трезвенноста
Много пропилях, адски много загубих
Много пропуснах безвъзвратно преди
Днес човек без илюзии аз станах
Но сърцето все пак емоционално боли
В опита гори заблудата скъпи хора
Не съм специалист по всичко и вундеркинд
Все пак с тялото болно и душа прегоряла
Се опитвам трезвен живот да водя един
И когато над гроба ми слънцето залезе
Там далеч в норвежката пуста земя
Искам на гроба няколко думи да пише
Тук Финтрол много греши, обича много, изкупи вина и трезвен умря!
It, s work.. If you work it!
| |
| |
| 
|
|
Боли и кърви
