|
Все пак слушането на вътрешния ми глас относно това да не се хвърлям да работя колкото им трябвам си изигра правилно ролята.
Дошло е вчера решение централно от Осло,от бюрото по труда.Дават ми още една година към бюрото по труда.
Ще ми плащат 52 седмици още.Вярно,парите няма да са толкова много,но пък работя сега и ако успявам на 40 процента да си докарвам отгоре от продажби и работата,ще ми е добре.
Ще се наложи да поговоря с шефката след като се върне от почивка следващата седмица.
Ако ме искат на 100 процента или поне на 70 пр,да ми даде нов договор за повече като процент.Иначе не ме устройва да се прецакам сам.Все пак до 20 април догодина ще ми плащат.
Но най-важното ще е-Дотогава трябва или да имам някаква по-добра постоянна работа,или вече с камион да разкарвам за себе си.
Понеже несигурноста не е никакъв вариант за мен.
Днес не си намира сина ключа за апартамента.Много разхвърляно дете е за съжаление.Не може да си изгради навици,като се върне..да сложи веднага ключа на закачалката в антрето.
Та ще се занимавам с ключове утре да вадя.
Подготвяме му и конфирмацията вече,доста пазарене,тичане и организация е.
В крайна сметка реших да поканя бившата шефка от бюрото за почистване.
Благодарен съм че ми подаде в крайна сметка ръка в труден момент.Не искам лоши спомени да имам,а и човек до човек стига.
Едва ли ще ме вземе пак отново..но не се знае.
Дано да не ми е най-последен шанс отново за работа.
Пък и децата на роднините и са в градината при жена ми.Та решихме да ги поканим нея,и роднините им братя , етърви и зълви.
Все пак в един момент бяхме колеги и добри познати.
Човек не бива да гори мостове.
Разбрах го това в АА.Не е добре да гориш мостове по принцип.
Понякога с някои е крайно наложително,но не искам аз да живея с вина и угризения към себе си за разрушени приятелства занапред.
Нека си останем с повечето добри познати с добър тон и поне да се уважаваме.
Дори и да не сме близки приятели.
Трудно решение беше,понеже една част хора са в конфликт с нея-която ми помогна с бившата работа.
Донякъде това рефлектира и върху мен отчасти,но така или иначе бранша е адски тежък за мен.А на тях болни хора не им трябват.
Мисля че човек би трябвало да е благодарен и честен пред себе си.
А ако има обидени че съм я поканил нея и мъжа и,да си се оправят помежду си.
Аз казах вече пред балдъзата и баджанака,че го правим в дух на благодарност.И за здраве на сина ни.
Дребните им боричкания на егота,да си ги изясняват помежду си.Аз с нея не съм се карал.
Просто си тръгнах от неработещи за мен неща.
С достойнство.
Та поне ми олекна на душата,че и да не ме задържат на сладоледа,все пак имам някаква сигурност за година напред време.
Днес шефката ми писа да отида малко по-рано.Искала да говори нещо с мен.
Дано да не е за лошо.
Каквото и да се случи,ще го приема.
И да не ме оставят занапред ако сметнат че съм ненадежден,поне ще съм опитал и придобил малко опит.
Доверявам се вече за всичко на Бог!Нека бъде неговата воля!
It, s work.. If you work it!
|
Имам някаква сигурност вече
