|
Тема |
Шефа си остава шеф по манталитет. |
|
Автор |
Silence is the answer (Serenity prayer) |
|
Публикувано | 26.04.19 17:06 |
|
|
До преди час-два пих кафе с един българин.И се заговорихме че засега не искам да работя повече от 40 процента като работа.Докато чакам регистрация в бюрото по труда.
И тоя като се изцепи-Аз ако бях,да ми поставяш условия и да ме молиш да си напасваш неща и пари..нямаше изобщо да те взема на работа.
Аз я попитах шефката още в началото му рекох-имаш ли 100 пр работа за мен?
Тя каза не.
Няма как да рискувам да седна от два стола на земята,му рекох!
Понеже искам всичко да е с договор,черно на бяло.
Не да се водя заместник и да ме викат ден-два в седмицата..и да се водя на 8-15 пр по документи,а да ме лашкат както си искат.
Аз и го казах..може и 7 дни в седмицата да работя,ама с договор и подпис.
Пък ако ще да е само до септември.
Вече цяла седмица ги чакам,два развалени камиона,куп проблеми с апаратура и обороти имат нещо,отделно нямаха свободен камион за мен.
Тоя е същия където ми каза за работата.Понеже не го бяха взели заради липса на норвежки.
И сега сигурно вътрешно го е яд,че не можа да е на мое място.
Да се благодари че жена му го уреди при нея пазач в залата,че да не е нацяло без работа.
Че ако не е тя всеки път да плаши своите си шефове че щом мъжа и не работи,тя ще зарежи националния отбор по художественна гимнастика тук и се местят пак в София..ако не беше тя,не го виждам изобщо просто.
Най- обичам някой живота да ми реди,пък и да ме критикува.
На него му е широко около врата.Жена му изкарва и за двамата.
Той е бил съдържател на автокъща в бг.Той потен вода никога не беше пил преди да дойде на стари години в Норге.Шопско тарикатче.
Много ги разбират софиянците.
Не искам никой да обидя,ама си личи шефския манталитет...Той ако бил..нямало изобщо да ме вземе.
А..бе дрисльо с извинение..благодаря ти за всичко,ама никой не е казал изобщо че ще ме вика на 100 пр.
Веднъж вече съм го ял дебелия така.Да се навивам,натягам и да не ме оставят.Има тенденцията при мен винаги всичко да се обърква,щом тръгна против себе си да ставам курбан за хубост.
За мен единственно договор с печат и подпис има валидна стойност.
Не да те водим на 15 процента за бог да прости..после..давай юруш че ни трябваш,и после дебелия..и пак един месец чакане за регистрации.
Следващия път като ме извика на кафе че му е скучно,ще пропусна.
Много съм се бил опъвал на шефовете през годините..при него работниците навремето били меки като памук..
Той ще си каже и други неща..има време.
Та така..едно уж приятно кафе и среща ме докара дотам да си тръгна с извинението че бързам.
Понеже не ми се слушаха простотии.
It, s work.. If you work it!
Редактирано от Silence is the answer на 26.04.19 17:11.
|
| |
|
|
|