|
От книгата-Не можеш да ме разгневиш.
Обявете емоционалната си независимост. Това изисква драстична промяна на личната ви философия. Промяна от: „Нормално е да се чувствам разстроен след като има причина за това”, към: „Поемам пълна отговорност за своите чувства и за своята позиция и повече няма да се оправдавам за това как се чувствам с поведението на друг човек или ситуация.” Това означава да се разделим с това, на което сме научени досега – че би трябвало да се чувстваме разстроени, само защото човека, когото обичаме е разстроен. Това е една определено глупава и неразумна концепция и в никакъв случай не е любов. Емоционалната независимост, от друга страна, означава неща като: - ние да поемем водещата роля по отношение на чувствата, мислите, действията и позициите си, - да не влизаме в сблъсък, дори ако другият е ядосан и се опитва да ни провокира да го нападнем, - да не чакаме повече да разберем как се чувства някой друг, за да решим как да се чувстваме и ние, - да отговаряме, а не да отвръщаме, - да решим, че ще имаме хубав ден, независимо от това как се чувства този до нас или какво прави, - да осъзнаем, че като сме разстроени не постигаме нищо стойностно не си струва усилието, - да осъзнаем, че прекарваме по-голямата част от живота си в компанията на нас самите – ето защо е важно да бъдем щастливи и спокойни, - да не се опитваме в бъдеще да манипулираме поведението на другите хора или да ги наказваме за минали техни прояви на лошо поведение като използваме емоционалното си състояние, - да не позволяваме живота ни да се превърне в отражение на нечий чужд живот – всеки от нас е отговорен за собствения си живот, има граници на личното пространство, които трябва да се спазват, - емоционалната независимост означава да осъзнаем, че проблемът, който ни разстройва упражнява над нас точно толкова сила, колкото ние му дадем, - означава да си кажем: „Днес денят ми ще е хубав, без значение какво казват или правят някои”, - означава да поемем лидерската роля в собствения си живот. Както казват в Ал-Анон: Значимостта на ситуацията започва да се разпростира и от живота на алкохолика се настанява на място, където ние имаме някаква сила - нашия собствен живот.*
* Да разберем себе си и алкохолизма, Understending Ourselves and Alcoholism, p.5
Наоми използва Ал-Анон и програмите на ОА (Overeating Anonymous), за да премине през една действително трудна ситуация. Въпреки, че не се е чула с най-големия си син, когото тя обожава, тя не се притеснява, защото знае, че той се мести в Северна Калифорния и ще се обади, когато се установи. Но, когато една вечер тя се прибира от работа, мъжът и’ и’ казва, че са се обадили и че най-големият и’ син, 25-годишният Рон преди две седмици е бил убит. Тялото му е намерено изхвърлено в някакво езеро без документи. Две седмици по-късно, за каране в нетрезво състояние е заловен убиецът. У него са намерени вещи на Рон. Той бил предсрочно освободен от затвора, където излежал десет от тридесетте години, на които бил осъден. Две седмици след излизането си от затвора му потрябвала кола. Той не само взел колата на Рон, но и го убил - без никаква друга причина. Процесът срещу убиеца започнал след пет години. Наоми, която освен в Ал–Анон, не може да си отвори дори устата, за да говори пред публика е извикана за свидетел. Наоми разказва, че благодарение на помощта на съпруга, спонсора и приятелите си в програмата, тя успяла да преодолее стеснителността си и да се: „...изкажа в съда, да ги накарам да разберат какъв беше сина ми, да почувстват колко горда бях с него.” Заподозреният е осъден за убийство първа степен и е изпратен в затвора Сан Куентин. Наоми казва, че никога не се е гневила на Бог за случилото се със сина и’. Тя предпочита да вярва, че не по Божия воля е действал мъжът, който го е убил. Тя вярва, че светлата памет на сина и’ не заслужава отново и отново да разиграва в съзнанието си ужасния начин, по който е загинал. „Човек живее само веднъж и аз вярвам, че в негова памет трябва да изживея живота си по най-достойния начин. Знам, че това е, което той би поискал от мен. Бог ми дава спокойствието да приема това, което не мога да променя.” Приемането е въпрос на комуникация. Без значение какъв ни изглежда един проблем, трябва да го възприемаме като въпрос на комуникация, на общуване. Помнете, че мярката за ефективност на комуникацията е резултата от нея. Ако не постигате желания от вас резултат, когато общувате с някого, приемете, че не общувате ефективно. Поемете отговорността за ситуацията. Вместо да обвинявате другия, обвинете комуникационните си умения, или липсата на такива. Имате много по-голям шанс да успеете да подобрите своите комуникационни умения, отколкото да промените другия човек. Както е казал един поет: „Човекът, против волята си убеден на същото си мнение е верен.”
Приемете задачата да откриете как да общувате с другите и по двата начина – вербален и невербален, за да постигнете добър резултат. Животът се състои от общуване – едно, последвано от друго. Приемете, че проблемът ви е от такъв характер. Поемете предизвикателството да го разрешите със средствата на една по-ефективна комуникация. През годините съм имал много възможности да се упражнявам в това. Знам, че работи. Променя се атмосферата и настроението в дома ми, а в много случаи резултатът е драматично подобрение в живота на хората, за чието възстановяване работя. Много от нас никога не опитват да се упражняват, за да подобрят уменията си, свързани с процеса на общуване. Но кое би могло да е по-важно от това? Да се ядосаш. Няма нищо погрешно в това да се ядосаш, нормално е. От значение е всъщност единствено какво правим с гнева си. Гневът ни дава енергия. Да отричаме, че сме ядосани, да потискаме гнева си и да настояваме, че той не съществува причинява доста голям брой емоционални и психически заболявания, които създават многото работа на психолози, психиатри и други доктори. В резултат на гнева се поражда някакво действие, което е или разрушително, или конструктивно. По някакви причини – вероятно навик или емоционална незрялост, немалко от нас показват гнева си чрез разрушителни действия като клюки, сарказъм, викане, обвинения, обиди, сблъсък и други. Но гневът може да се разсее и по конструктивен начин. Като участваме в политически, академични, социални и легални форми на действие ние показваме емоционална зрялост. Така е много по-добре за всички засегнати. Да споделим честно чувствата си пред подходящ човек или група е един пример за това как да се справяме с гнева (яда) си по конструктивен начин. Силата, скрита в разрушителния гняв може да превърне лошата ситуация в ужасна. Силата зад конструктивния гняв е насочена към поправяне и подобряване на лошата ситуация. Мисленето се променя от „Не е ли ужасно?” към „Какво може да се направи?” Пример за това може да бъде раздразнението от сбирка на АА или някаква среща, която започва лека-полека да се проваля. Всички се прекъсват, хората непрекъснато влизат и излизат, не се изслушват търпеливо. Такава ситуация може да разстрои всекиго. Но вместо участниците да шушукат помежду си и да се оплакват от сбирката, могат да впрегнат енергията си в организирането на нова, по-голяма и радостна сбирка, в която са спазени Традициите и в която с радост биха участвали. Един дори по-прост подход е веднага да обърнат внимание на останалите, по позитивен начин, че сбирката поема негативен обрат. С други думи, да моделират с поведението си поведението, което очакват на такава сбирка. Едно от предимствата на този подход е, че си тръгват от сбирката с добро чувство към тях самите.
Поне такъв е моят опит. Всъщност ние получаваме това, което сме дали от себе си. „Каквото посееш, това ще пожънеш”, казва Библията. Тук, предадено с нейни думи, ще прочетете какво Джули Р. прави със своя гняв. Преди Ал-Анон никога не съм разбирала думата „отговарям”. Нито пък съм я свързвала с емоционалната независимост. Слава Богу, Ал-Анон е програма не за съвършенство, а за напредък. Ако това не беше така, щях да съм се провалила, и то неведнъж. Щях да се обезкуража и да пропадне цялата идея да работя по тази програма. Благодаря на Бог, че не се провалих в програмата на Ал-Анон. Ако някое от посланията не достигаше до мен веднага, моят Бог винаги ми даваше друга възможност да работя по Стъпките и да напредвам. Миналия уикенд ми осигури подобна възможност. Връщах се у дома след вечер с приятели и видях, че нашата улица е задръстена с коли и голямо количество шумни, превъзбудени тийнейджъри, които празнуваха завършването си. Адреналинът ми скочи и се вбесих. Беше очевидно, че за настроението на младежите са допринесли голямо количество алкохол и дрога, а аз за пореден път реагирах рязко и направих всичко онова, което нашата Ал-Анон програма ни казва да не правим. Докато заключвах вратата, чух гласове в двора. Млада, много пияна жена се облекчаваше клекнала в моя двор. Думата гняв бегло описва емоционалното състояние, в което изпаднах. Обадих се в полицията и прекарах една безсънна нощ. Работата по програмата се беше изпарила от главата ми. Бях твърде заета да оправям продължаващата лудост. На сутринта, уморена и все още ядосана излязох, за да видя дали има някакви поразии в двора и около къщата. В двора намерих боклуци. Вдигнах ги и ги прехвърлих в отсрещния двор, където партито бе продължило до толкова късно посред нощ. След всичко станало отговорността да почистят си беше тяхна. (Кварталът ни си има проблеми с бащата алкохолик и сина му, които живеят там.) Да върна боклука в двора на съседите беше голяма грешка. От къщата им изскочи младия мъж като крещеше и ме обиждаше. Отвърнах му като използвах предишното си държание. Спорех с един наркоман с махмурлук, опитвайки се да му покажа, че правата съм аз. Ясна ви е картинката. По-късно, когато осъзнах, че съм отвърнала, а не съм отговорила (все още имам нужда да установявам границите на това кое е приемливото поведение за мен), аз реших да напиша писмо до майката в това семейство. Написах писмото и го обсъдих с моя спонсор, с един възстановил се алкохолик и с двама несвързани с програмата приятели. Вслушах
се в предложенията им и махнах някои от пасажите. После отнесох писмото лично. Наблюдавах шокирана как майката взе писмото, смачка го и го хвърли на тревата. Почувствах, че е дошло времето да оставя нещата каквито са, защото не можех да ги променя. Не ми беше трудно да го направя, защото докато пишех писмото бях изразила чувствата си, бях поставила границите, бях установила кое е приемливо поведение за мен и кое не е. Бях се освободила. Но това не бе всичко. Не след дълго побеснелият син и майка му пресякоха улицата към моята къща с намачканото писмо в ръцете си. Имах време само колкото да отправя гореща молба към Бог да ми даде любов, търпение и разбиране, за да не отвърна, а да отговоря. Молех Го да ми даде благоволението Си да се справя със ситуацията според работата ми по програмата, независимо че първия ми опит бе безуспешен. Удивително е какво може да направи Бог за теб, когато му вярваш и се обърнеш към него – първата стъпка към емоционална независимост. Слушах бесния син и неговата майка и когато осъзнах, че не можем да направим нищо, за да постигнем решение направих нещо изключително странно – в тази ситуация за мен това бе найнеобичайното нещо. Казах на младежа: „Виждам, че ти никога не би направил това, което смятам, че трябва да се направи. Но аз въпреки всичко ще го направя – ще те прегърна.” Обвих ръце около него. Той беше изпълнен с негодувание, но започна да се отпуска и аз му казах: „Все още имам вяра в теб.” По този начин си дадох възможност да променя и собственото си неразумно поведение. Прегръдката накара младежа да се успокои. „Знаеш ли - каза ми той, ако знаех какво мисли да прави онова момиче във вашия двор, щях да я спра.” Майката се обърна и каза: „Можеш да не се безпокоиш повече. Мисля да се махна оттук.” Отговорих: „Няма да е хубаво. Надявам се, че би желала да изпием по чаша кафе преди да го направиш.” Отговорих по този начин на тези хора със сърцето си. Бог наистина ми беше дал това, за което Го бях помолила – любов, търпение, разбиране, способност да отговоря, а не да отвърна и благоволение да работя според програмата си. Отношението ми се промени. Удивително, но тяхното също. Осъзнах, за пореден път, че емоционалната ми трезвеност зависи от способността ми да отговарям, а не да отвръщам. Забележете, че Джуди е променила отношението си не само към това какво да направи, но и как да го направи. Променил се е и резултатът от нейните усилия.
Направете съкратена версия на проблема. И, разбира се, старата техника за справяне с трудни ситуации е да си припомним латинската поговорка: „Non illegitimae carborundum” - „Не позволявайте на копелетата да ви потискат”. Погледнете проблема като използвате т.нар. кратка версия на Молитвата за Спокойствие: „О, да върви по дяволите!” Не се оправдавайте – дори да сте прави, дори да грешите, дори да не сте сигурни. Да се оправдавате за действията си може да доведе до сблъсък, до обида. Никой не печели. Парадоксално е, но когато не се оправдавате, печелите вие. Ако започнете да се оправдавате, партньорът ви ще ви изслуша, за да може след това да ви отговори подобаващо. Ако не кажете нищо в своя защита, той няма на какво да върне съответната реплика. По-скоро ще помисли за начина, по който се е държал с вас. Аз рядко си спомням това правило – да остана беззащитен, а когато си го спомня, вече е твърде късно. Но приложа ли го, винаги работи. Моята партньорка веднъж се върна от урока си по рисуване и започна да крещи: „Ти си извадил картината и палитрата от нещата ми.” Аз нямах идея за какво става въпрос и спокойно го обясних. Тя продължи да ме обвинява, но аз си замълчах. Макс сновеше из цялата къща, нещо търсеше и не спираше да ме обвинява. Най-накрая с чувство за хумор и мъничко сарказъм, аз заявих, че: „Нямам идея за какво говориш, но ако нещо не е както трябва, вероятно вината за това е моя.” Тя смени тона и се върна обратно на курса си по рисуване. Успях да остана беззащитен и това проработи. В друг случай една съседка ме обстреля с думи, защото кучето ни се разхождало в нейната част от улицата. Жената протестираше срещу кучешките акита. Аз спокойно отбелязах, че оставям обекта на нейните възражения да покрива земята, за да може да го върна обратно там, откъдето е дошъл – в природата. Това само я вбеси повече и тя стана дори още по-словоохотлива. Аз не бях прав, тя беше. Законът изисква кучешките акита да бъдат почистени (вдигнати от земята, поставени в найлонов плик и изхвърлени в контейнерите за смет, за да може след столетия археолозите да ги анализират, за да научат с какво са се хранели кучетата ни, предполагам.) Въпросът е, че аз спечелих в нашия сблъсък, защото без значение какво ми говореше тя, аз и’ пожелах да има „един наистина приятен ден”. Като не се оправдавах, аз не казах и не направих нищо, заради което по-късно да ми се налага да се компенсирам за грешките си. Мразя да компенсирам грешки. Нещо подобно се случва с хората, на които съм спонсор. Понякога, те се сърдят и ядосват, когато аз не им отговарям и не реагирам по начина, който те очакват от мен. Аз не започвам да се оправдавам. Като оставам спокоен, аз не се присъединявам към тяхното нещастно емоционално състояние.
Когато напълно приключат с изразяването на чувствата си, те ще ме чуят и ще се почувстват по-добре. Аз, от друга страна, се чувствам професионално удовлетворен, когато запазя емоционална независимост. Дори адвокатите – тези професионалисти в общуването, понякога се провалят на теста за беззащитност. Точно това се бе случило на един адвокат, когато приятна млада жена пристигнала заедно с баща си в неговия офис. Те дошли, за да си приберат един чек за медицински услуги, който съда присъдил на дамата. Смятали, че след като са спечелили делото чекът трябва да е у тях. Адвокатът, обаче, не им го дал, защото според закона чекът трябвало да е заедно с другите документи по делото у него, докато не бъде изплатен. Започнала борба за надмощие между бащата и завършилия колеж, професионално обучен да комуникира познавач на законите. В края на краищата, адвокатът безцеремонно изхвърлил бащата на клиентката си от офиса. Цялата тази ситуация е можело да бъде избегната, ако адвокатът бе изслушал историята на тези хора. В миналото друг адвокат се бил отнесъл доста некоректно с тях. Те се страхували да не бъдат измамени и този път. Адвокатът сметнал, че го наричат мошеник, без да знае всичко това. Ако не се бе защитавал толкова яростно, а ги бе изслушал спокойно, финалът на срещата им щеше да абсолютно различен. Адвокатите не са единствените професионалисти, които влизат в такава борба за надмощие. Подобни конфликти възникват, когато друг започне да им обяснява как да си вършат работата. Примерите включват лекари, военни, изпълнителни директори, въобще хора с властови позиции. При много семейни двойки конфликтите избухват на тема секс, деца, пари, роднини, социални контакти или просто защото единият смята, че е прав за нещо и отказва да му бъде повлияно от страна на другия, който според него греши. Често срещани са двойките, които се намират в състояние на неотстъпчиво състезание помежду си. И всеки смята, че е жертва на дебелоглавието на другия. Не спорете с някого, който никога не греши. Мога да се сетя веднага за поне половин дузина двойки, при които единият, или и двамата партньори са членове на възстановителна програма, но за това, че е сгрешил винаги се извинява само единият. Другият никога не се извинява за нищо. Защото, по негово мнение, той никога не греши. Когато след някаква караница, единият се извинява за това, че е допринесъл с поведението си да се стигне дотук, другият спокойно приема извинението, но никога не признава, че и той носи отговорност за това. Запазва си ролята на невинна жертва на лошото поведение на партньора си. Няма нищо по-безполезно от това да се опитваш да промениш някого, който смята, че е безгрешен. За него промяната е твърде ужасна. Това е причината, той или тя да не искат да се присъединят към АА или към АлАнон. Единственият отговор, който дават е, че те са такива, каквито са и
никога няма да се променят. В подобен случай или ги напуснете и бъдете щастливи или останете с тях и бъдете щастливи. Но недейте да оставате заедно и да се оплаквате или пък да ги напуснете и да се оплаквате. Това е само загуба на време и енергия. Единственото, което правите, когато се оплаквате от това е, че наранявате самите себе си. Спрете да се фокусирате в друг човек. Ние твърдим, че се чувстваме зле заради поведението на друг човек, а в действителност се чувстваме по определен начин заради въображаемите разговори, които провеждаме мислено с различни „хора”. Разказваме историите си на всеки, който е готов да ни изслуша. Разказваме им как някой се отнася зле с нас, как поведението му ни превръща в жертви. Всеки път повтаряме старата песен и потъваме все по-надълбоко в блатото на самосъжалението и огорчението. За да се възстановим, трябва да спрем да се съгласяваме със себе си, да спрем да караме останалите да се съгласяват с нас. Един приятел ми се обади да се видим, за да говори с мен за едно извинение, което трябваше да направи за нещо неприятно, което бе причинил, но обясни, че не може да дойде в близките няколко дни. Докато се видим, той вече бе разговарял с гласовете в главата си и се бе самоубедил, че другият човек е бил виновен и „просто си е получил заслуженото”. Когато дойде при мен, вече нямаше какво да си кажем. Друга приятелка ми разказа как се е спречкала с една съседка – изключително емоционална емигрантка, с много проблеми. Жената имала репутацията на скандалджийка и никой от съседите не смеел да и’ се противопостави. Моята приятелка не спираше да ми разказва колко е „луда” тази жена. Послушах още малко, а после отбелязах, че колкото по-безумна я описва, толкова по-безумно ми звучи намерението и’ да продължи да се спречква с нея. Очевидно онази жена имаше опит в сблъсъците, какъвто моята приятелка нямаше и никога нямаше да има. Предложих и’ да се отдръпне, да остане настрана от конфликта, и дори, ако е възможно да се опита да се държи любезно и разбиращо. Нашата Голяма Книга казва: „Трябва да избягваме сблъсъците за каквото и да било, с когото и да било.” Като успяващи членове на АА, ние имаме нужда да поддържаме емоционалната си стабилност. И, между другото, по този начин да даваме пример на останалите. Да се научим да слушаме. Обади ми се Мери Джейн. Тя и Хенри са се върнали от дълго проточил се семинар, където са изучавали и практикували Имаго терапия. Това е името на терапията, която Хендрикс дискутира в книгата си „Да получим любовта, която искаме. Ръководство за двойки”. Тя ми описа някои от нещата, които са научили, когато с Хенри са се упражнявали тя да му казва как се чувства, а той да и’ отговаря само като и’ задава въпроси относно това. После той трябва да повтори пред нея това,
което смята, че я е чул да казва. Тя го информира кога и дали я е разбрал правилно и дали наистина е чул това, което тя е имала предвид. Той повтаря отново и тя пак го коригира, ако има нужда. Процесът приключва с въпрос, който той и’ задава: „Има ли още нещо, което искаш да ми кажеш за това?” Тя отговаря: „Не, това е всичко.” А той трябва да каже: „Звучи като да се чувстваш ...”, а тя се съгласява, или пък не. След като установят каква точно емоция я е завладяла, той я пита дали тя си спомня първия път, когато е изпитала тази емоция, в детството, например. Ако може да си го спомни се връщат към този момент и го обсъждат в детайли. Докато правят това, тя открива защо се е разстроила в конкретната ситуация, а той открива, че не е причината за нейния проблем. Той просто е огледало, в което тя е видяла свой скрит, дългогодишен проблем. От този процес полза имат и двамата и никой не се сърди на другия. Ако методът на Хендрикс ви се струва прекалено неестествен, просто опитайте да си държите устата затворена и да чуете това, което другият ви казва. Вместо да се разстройвате от това, което партньорът ви казва, дори да сте го чували много пъти досега, покажете интерес като кимате, седите внимателно, обърнат с лице към него, осъществявате зрителен контакт, вместо да хъркате, правите кратки коментари и го окуражавате да говори. „Разкажи ми повече за това.” „Как се почувства, когато това се случи?” „И после какво?” Ще бъдете доста изненадани от това, което ще научите и от положителния ефект от поведението ви върху вашия партньор. Опитайте и ще се убедите сам. Кажете какво имате предвид. Хейзъл не искала да има сексуални контакти с мъж, който много я харесвал. Обяснила му, че наскоро е прекратила една интимна връзка и още не се чувства готова да започне нова. Веднъж тя го поканила на вечеря у дома, но за да не го поощрява да прекара нощта там, решила да направи у дома си и вечерна сбирка на групата. Когато той, въпреки, че сметнал това за неудовлетворително, пожелал да остане, тя го обвинила, че не е „честен” и настоявала, че трябва „да уважава нейната възстановителна програма”. Тя говорила надълго и широко, опитвайки се да го накара да се почувства виновен и сравнявала своята възстановителна програма с неговата. Очевидно, тук проблемът не бил в това чия възстановителна програма е по-добра. Тя просто не е искала той да остане, но не му го казала направо. Чакала той да се досети. Страхувайки се да застане зад своята позиция, тя спорела за странични неща. От време на време аз успявам да направя нещата правилно и да отстоявам действителната си позиция без да бъда агресивен. Някога Макс извеждаше кучетата на разходка сутрин, а аз го правех вечер. Макс спря да ги извежда, когато получи пристъп на ишиас. Очевидно, тя пропускаше реда си заради своето състояние. Аз започнах да извеждам кучетата два пъти
дневно, ден след ден, седмица след седмица. Негодуванието ми растеше, но не коментирах. Най-накрая, когато един ден се обличах за поредната им разходка, аз казах, че съм се уморил да правя това по два пъти на ден, всеки ден. С други думи, вместо да избухна колко е нечестно това и без да искам тя да промени поведението си на всяка цена, аз споделих чувство, а не мнение. И най-важното – не я критикувах. Никой от нас не каза нищо повече в онзи ден. На следващата сутрин, докато бях на тренажора, Макс каза: „Отивам да изведа кучетата.” Тя излезе без много шум и това продължава и до днес. Ако, докато четете за тези техники, вие си мислите защо те не сработват във вашия случай - дали това не е просто извинение, за да не се опитате да се промените и да поемете отговорност за своя емоционален живот. Някой беше казал: „Ако вие наистина искате да направите нещо, ще намерите начин за това. Ако не искате – ще намерите извинение.” Надявам се, че вие ще промените своето отношение. Надявам се, че ще пожелаете, дори няма да имате търпение да се промените. Вие можете да направите това, което много от нас вече правят. С Божията помощ вие можете да направите всичко.
8. Още техники Просто кажете „Предпочитам да не го правя.” Ако някой ви досажда да
It, s work.. If you work it!
|
Re: Освободете багажа на миналото си. [re: Silence is the answe]
