Разбира се, добре си дошла, не го споменавай, за мен е удоволствие, (както казват англофоните), а защо не и няма защо (както обикновено казваме ние, българите).
Ето едно стихотворение и от мен. Предполагам, че не си го виждала, понеже го писах миналата година в Споделено и може да си пропуснала. Хареса се на Алис, дано се хареса и на теб (бях вложил целия си интелектуален потенциал докато го писах и не вярвам, че съм способен на по-красив изказ). Стихотворението е както следва:
Влюбих се в теб и до краят си ще те обичам,
ала в живота си ще спра ли някога да тичам...
Мила Рени, погледни ме, обикни ме
с твоята любов поне за миг дари ме...
Прости ми този сладък грях,
че в очите ти Вселената видях.
Защо ми трябваше да те сънувам
и за обичта ти нежна да бленувам.
Ти от Света си по-очарователна,
прелестна, пленителна и обаятелна
омайна, удивително красива...
Като от приказките самодива.
Как да те спечеля аз не зная.
За теб аз мога само да мечтая.
Как искам да ми кажеш "Да!",
пък ако ще и после в ада да горя.
Ако можех океанa да преплувам
само за възможността да те целувам,
ни за миг не щях да се поколебая,
защото ти си моят ключ към рая.
Постфактум добавих още два куплета за да станат общо 7, но тях не ги харесвам. Ето ги във всеки случай:
Моля те, не бъди жестока ти с мен,
аз съм просто един човек обикновен,
от твоята естествена красота заслепен
и от безкрайния ти интелект поразен.
Моля те, за теб ми нещо разкажи...
Нека нашето приятелство продължи.
Единственото на света, което искам,
е само един отговор от тебе искрен.
Редактирано от Nuke Dukem на 26.02.19 00:20.
|