|
Сетих се, че не съм ви разправяла откъде се познавам с Дядо и колко дълбока дружба ни свързва.
Беше в не толкова ранната ми младост, когато след като се омъжих и родих две деца, развих страхова невроза. Правех усилени опити да тръгна на работа, но не се получаваше. Дори до спирката не можех да отида без да получа сърцебиене, тремор и световъртеж, при мислътъ че осем часа ще седя на бюроу. Докторът ми драсна кетапа за нервно болна и заминах за прословутите Нареченски минерални бани, придружена от свекърва ми. Зер, младо, хубаво, не се знай какво може да му се случи, ако го пуснем самО.
Да ви кажа, не ми понесе. В ранна доба, още не сте си отворили очите, ви будят под строй да ходите в столовата на закуска и сядате на маса с номерче. После имате запазени часове за процедури. Хуквате на процедури- мачкат ви на масажи, гол по бански лежите в тангенторна вана и дърти санитари ви бройкат и го дървят. Тъпчете се в общи басейни с разни хора и спокойно можете да хванете гъбички на краката. После си счупвате краката да тичате от процедура на процедура, защото времето ви е толкова гъзто запълнено с часове за всякакви индивидуални и групови занимания, че нямате време за едно кафе в барчето.Това до обед. След обед хранех илюзии, че ще си дремвам. То се оказа, че не мога да спя, щото трябва да изслушвам житието на жената, която е на трето легло в нашата стая. После се влача по горска пътека с други като мен откачалки и ни водят като дечица на Очно изворче да си плакнем очите, устите и други работи с вода, с незнам какво пе хаш, като че ли си нямаме умивалници по стаите със същата алкална вода. Още на третия ден исках да се връщам. Добре, че срещнах Дядо.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от vida1929 на 15.02.19 11:06.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от vida1929 на 15.02.19 16:06.</EM></FONT></P>Редактирано от vida1929 на 15.02.19 16:07.
|
Как се запознах с Дядо-разказ
