Много кофти е тази черта, хората да обичат само мачовците, богатите и успелите.
Всички имаме различен старт в живота. Спрямо моя старт, адът навремето в къщи, болестите и алкохолизма ми.. Все пак не съм изчезнал безвъзвратно или потънал. Вср пак не съм нормален като другите. Алкохолизма е най-вече болест на душата.
Болест на отрицанието. И орхвърлянето.
Цял живот пиех, за да се почуствам поне малко по-добре, по-спокоен, по донякъде човек.
Никога не съм имал висока самооценка.
Целия ми живот е бил между осана и разпни го.. Егоизъм и самосъжаление.
Аз съм нервно болен човек. В голяма депресия, още от малък.
Затова и започнах да слушам екстремна и мрачна музика. Изразяваща липсата на любов и разбиране. Търсил съм асоцииране и някаква принадлежност. Радвам се че стигнах до АА.
Мой приятел е 77 набор. Наскори му откриха панкреатит. И черния му дроб е почти свършил от пиене.
От над година е само на сокчета и вода.

Through the pain man rises!