|
Искам да споделя, че въпреки шовенизмът си, признавам нуждата от положителни, силни женски образи в развитието на всеки младеж. Един млад човек не трябва бъде шовенист, трябва само да се превърне в такъв... Както момчето не се ражда мъж, той трябва да стане такъв. Шовенизмът е просто част от процесът на израстване и сблъскване с реалността. Но моралът, поради който му се е искало жените да отговарят на юношеските му представи и стандарти, трябва да е бил заложен, макар и неверен, защото това показва качеството на собственият му дух, още "незрял" за качеството на живота който той ще води...
Изключително е лошо, когато едно младо момче не може да намери мечтаният женски образ в реала, и твърде бързо се превърне в шовенист, защото така твърде бързо ще забрави и себе си, преди наистина да се е опознал. Проблемът естествено е в качеството на жените, особено днес, които са толкова зле горките, че дори не знаят как да залъжат наивността ти за малко по дълго време. Защото ние като момчета, всъщност неистово искаме да бъдем излъгани, но това трудно ни се получава, дори при най-малък досег с реалността, т.е. с "реалната жена"...
Какво е решението? Киното... Ако обикновена жена не може да ни излъже, нека се опрем на професионалистка... С нея имаме досег само чрез телевизията, нейната роля е измислена от мъж, който знае каква е и нашата "идеална жена", за да я пресъздаде... Напоследък се замислих кой женски образ най-много ми е повлиял като невръстен младеж, и установих, че това беше Пета Уилсън от сериала Никита. Бях силно впечатлен навремето от този образ и актьорската и игра, защото беше едновременно много силен, умен, женствен. Невероятен баланс на качества, и като казвам невероятен, имам предвид и буквално... Може би и самият сценарий много ми заприлича на самият живот - лъжи, интриги, мръсни игри, всички накрая се въргалят в мръсотията, и правят това което им се налага, за да оцелеят... Но на фонът на всичко това, все пак нещо истинско се опитва да се развие и оцелее. Може би съм се оприличавал и на Майкъл, който външно е дистанциран, неемоционален, и има "по-тънка игра" да го кажем, която само една истинска жена може да долови. Както и да е, сериала доста ми допадна и според мен, ми запази малко по-дълго илюзията за това какво може да бъде жената. Дори и днес, го гледам със специфична носталгия, и мога отново да се потопя в този въображаем свят, който доста се придържа към реалността, но се опитва в същото време да ни продаде и илюзията, че все пак може да има нещо истинско дори в нея. Този баланс който са постигнали е уникален.
Посвещавам темата на екипа на сериала и Пета, които ни запазиха като деца малко по-дълго.
https://www.youtube.com/watch?v=X7gcoNUdM64
|