|
Защо наистина света ме търпи?
Аз съм едно гнусно, заядливо, егоистично човече. Страдащо от сух алкохолизъм. Борещо се с вътрешните си демони. Скарало се с жена си току що снощи, заради това че се чух с хора които не се бях чувал с години. И отне много време да се наговорим. Отделно се чух и с комшийката. Стана 9.15 вечерта. Съпругата ми заплака. Понеже цял двн според нея не съм я прегърнал и не съм и обърнал достатъчно внимание.
Вместо да я утеша, аз отреагирах. Исках да я прегърна въпреки всичко, но било вече късно.
Наистина е късно за всичко може би за мен в този живот. Закъснях ужасно много с осъзнаване, с реализация, с работата по програмата зациклих и и нямам време.. Просто покрай огромния стрес от тази работа и несигурността, съм като вкаменен. Не мога да взема решения, твърде уморен съм за сбирки.. Което е голям минус, а и станах много нервен.
Дали е от недоспиване, дали от стрес.. Но истината е че НЕ СЪМ ДОБРЕ емоционално напоследък. Физическите болки, с тях някакси се справям, но емоционално не съм добре. Не се чуствам на мястото си.
Не беше голяма гордост да разкажа неволите си на прятелите си снощи по телефона, както и това че чистя кенефи и сгради.
На мен поне не ми стана приятно.
Отварям темата, понеже бях попитан, дали веднъж поне не мога да напиша, как всички ме били търпяли,как света ме бил търпял?
Не съм ангел. И не правя правилните неща напоследък.
Днес ако все още настроението между мен и жена ми не е добро, отивам на сбирка. Аз искам така или иначе да отида на сбирка, но бих приоритирал оправяне на отношенията си в къщи първо.
Понеже бях обвинен че не съм бил добър човек, и че съм егоист. Е, да не ми беше ден вчера. Има такива дни. В които заради обстоятелствата, понякога хората се чустват наранени.
Но смятам да поправя грешките.
Лек ден ви желая. Моя няма да бъде лек. Ще е изпълнен с угризения и мисли.
Through the pain man rises!
|
Защо света ме търпи?
