за мен е точно впечатляващо и споменах някои от нещата, заради които е така
не толкова самият начин на битуване в стопанството,
а качествата й
и, както вече споменах - засрамих се от първоначалните си мисли
странният й монотонен говор е не заради това, че е с дефицити, а заради дългото произнасяне на молитви
липсата на суета
разбирания, които отстоява - не яде храна, която не е приготвила сама
на фона на планините от пластмасови храни и полуфабрикати
предвидливост занапред - да се погрижи да оцелее през следващите сезони
едновременно примитивн, но пък осмислен живот
живот със своите си цели и планове
това, че е била сама, не значи че е подивяла, че не може да се социализира
била е в болница, съвсем добре е понесла това
при експедициите - също
контактува нормално с хора

но най-вече това, че около нея стават всички по-добри и то без да я съжаляват
т.е. хората успяват да видят същественото
нищо, че стаята е разхвърляна по нашите представи за ред и уют
че е мръсно по нашите представи за чистота
тя не ползва сапун и топла вода. дори да са изпрани дрехите, то те вече са достатъчно захабени и не са "алпийско бели" или "пролетно свежи"
а като гледа това, съвременният човек трудно го възприема
облеклото за нея - има своята функционалност, а не да е съблазнителна окраска

за останалите неща, които си споменал
гледах достатъчно - ерофей се е нахвърлил да я целува и прегръща, което не е изнасилване. проява на насилие може да се каже, но не изнасилване

и тя винаги е имала избор. дори е опитала да не се съобрази с волята на баща си като е опитала да живее в 1 манастир, написала писмо на игуменката - или те да дойдат при нея или тя при тях. отишла тя в манастира, но явно са имали разминавания относно религията или не е свикнала там и се е върнала обратно. като не коментира и не злослови
риела е живота си и то не с примирение, а точно приемане и живот - спокойно, с благост, честност, доброта

за тумора, понеже си споменал
няма как да кажем от какво се е получил
докторът каза, че е образувание, което няма да е причина за смърт, разраснал се е в периферията, т.е. тялото се е опитало да го изхвърли
но забеляза ли зъбите й - там са си, но много изтрити

странно ми е следното
говорихме си, че хората са различни
питам се как възприемаме различията
защо веднага почваме да сравняваме със себе си
дали бихме живели по този начин
споделяме свое "решение" на житейската история на другия
а ни е сложно да видим, че тя е такава, независимо какви са другите
много от хората, които са били там като доброволци са успели точно в това - да я опознаят повече, да извлекат мъдрости, полезни им за собствения им живот, без да се сравняват чак толкова, а да видят различието и да го приемат, че у другия е така и толкова.

Редактирано от holi_day на 27.01.19 16:06.