|
В отговор на:
От тогава се отнасям с много подозрение когато чуя някой да ми обяснява, че направил нещо си щото се чувствал намси как. Знам че той може си вярва, щото и аз съм си вярвал, трябваше се подложа на разпит за да се хвана че се заблуждавам
Всички ни бива да въртим виртуозни адвокатски пледоарии за пред себе си и за пред света, и колкото по-социално приемливи са, толкова по-добре. :)
Но е изключително важно да разбираме истинската си мотивация, която стои зад едно или друго действие, защото само по този начин можем да имаме контрол над себе си, над силните и слабите си страни, и в крайна сметка над живота си.
Аз съм се ужасявала, когато се налага да се боря със себе си, за да направя неща, които преди това съм била сигурна че искам...ей така, работила съм, борила съм се за нещо, накрая нещата са се подредили както трябва, и изведнъж усещам толкова силни и почти неконтролируеми импулси да проваля всичко, които едва овладявам...
Та, много често, без да усетим, влизаме в някакви шаблони, или мисловни схеми, не знам как да го нарека, и наистина се налагат задълбочени разговори със себе си...и в тези случаи, провалът е едно нелошо решение, защото иначе е възможно да забием още повече в неправилната посока.
Уф, така го написах, че аз не си разбирам много какво искам да кажа, но в момента не ми се дават конкретни примери :))))
|
Re: Бавно ли учите житейските уроци? [re: h1685614@trbvm.com]
