Алкохолизма играе голяма роля да. Но днес когато искам лека-полека да поправя нещата и да си намеря мястото, така и не ми дадоха шанс никъде, така и не се случи чрез познати.. Не знам.. Не е нормално. Хората от бг дойдоха, и веднага си наметиха работа или ги уредиха.
Моя позната, с лош норвежки.. Работили по барове на морето в бг, я взеха веднага в ресторант. Тогава даже и език почти не знаеше. Вярно че с мъжа и са доста нахакани, пробивни, или по-точно нахални. Тя за две седмици обикаляне започна работа, аз за половин година обикаляне-нищо. Самп оня смотан италианец. Където фалира и завлече работниците си.
Ама човек като мине през вътрешното си чуство е така.
Заради отчаяние беше. Че никъде нищо. И накрав ща не ща, звъннах на тая която ми помогна за работата сега.
От липса на каквито и да е други варианти накрая.
Дори и последните седмици очаквах от двама приятели за работа да говорят. Единия за ел. вериги, понеже негов приятел е топ шеф в известна ел. верига.. И пак нищо не стана А практика и под каквато и да е линия, после другия за фабрика за производсто на сладолед. За поточна линия. Късно ми каза той, махнали са обявата. Помолих го да иде, натисне, разпита-при кой да ида да подам-ни вест ни кост цяла седмица. Това ми бяха опциите от месец време насам. Нищо!

Through the pain man rises!