Никога не съм била против мечтите и плановете,
ама той не мечтае, а се оплаква и критикува. Очевидно е настроен негативно, и окайва съдбата си,
а по правило, животът не отговаря добре на отчаяните.

И понеже от позицията, в която се намира, положителната нагласа изисква много повече усилия от неутралната,
затова му предложих просто да си работи без да мисли кой какъв е и колко му е кофти положението. Без да дава оценки и без да съди другите, и особено тези, от чиято работа не разбира, и няма представа как стоят нещата.

Човек не може да преобърне нагласата и мисленето си на 180 градуса изведнъж, а стъпка по стъпка. Това го знам от личен опит. Първо започваш да приемаш нещата, които ти предлага живота, после започваш и да ги оценяваш, след това и да си благодарен. Ако смяташ, че пиша глупости - хубаво. Но това е моето мнение.

Редактирано от aiumi на 18.01.19 05:59.