Фирмата не е малка. Имат над 20 000 работници само в Скандинавия. Норвегия, Швеция, Дания и Финландия. Отделно имат клон и в Холандия.
Така че са сериозна интернационална компания. От 2006 насам.
А за българите, събираме се пт време на време. Ама са им много чалгарски партитата.
Общо взето сме на групички. И изпокарани помежду си една част.
Не ставаме за нещо общо българите. Всеки иска да е директор. Той да каже и реши.
А по партитата да се изнижат, без да помагат за чистене. Затова и отдавна не организирам партита. Пък и взе да не ми се ходи. Има вече българско училище по майчин език тук, за българчета. Ама сина не поиска да се запише.
Не мога да го накарам насила, както иска.
Знае да говори, чете и пише горе-долу на български.
Ама не мисли че българския ще му трябва. Аз лично доста се борих, ама каквото е.
Като гледам една голяма част българи, от които голяма част мои колеги сега във фирмата където съм, са се записали на курс по норвежки за чужденци. В същото българско училище.
В едната стая децата им на български, в другата родителите сричат на норвежки.
Ами те са една голяма част от 5-10 години тук. Срамота.
Аз още от България учих сам. 2001 дойдох за сефте тук. И 2003 вече говорих спокойно норвежки. И бях спрял още 2002 с англойския.

Through the pain man rises!