Не трябва борба, а приемане. Животът често е несправедлив, едничко дребно нещо да ти се прииска, не дава и не ще. Иди мечтай пък за нещо голямо. Ми майната му. И не че е мрачна душата, а от дъжд на вятър й стават много дебели кепенците. Направи ми впечатление по-горе какво каза за децата - да не ти е гузно, че не стигат. Е наистина не стигат! Аман от - здрава, права, децата ок, работа имаш, щастливей! Може, ама като не си настроена да гледаш от тая страна, не става. Според мен ще ти помогне, ако се отпуснеш. Има ли неща в ежедневието задължителни? Има. Трябва да се ходи на работа, да се приготви храна, на тоя му се разлепили обувките, на оня яке му омаляло, някой си затрил учебник, друг го засърбял гъза. Едната Джуъл железно се движи по график, другата Джуъл прави малки страхотни неща само за себе си. Не носиш шапки? Купи си! Излез сутрин като парижка мадама. Нещо за теб. Не е нужно да се откъсваш, стачкуваш и крайно променяш, ясно че обвързаностите са много. Само малки парчета лична радост и ще те държи. Уморително е да се гледа генерално, затвори се в отрязъка на следващия месец и си стъпвай ден по ден. Оставянето на една мъничка част от теб да съществува и мърда извън цялата друга ежедневно притисната теб може да удържи цялото. Само да си го позволиш и да не ти пука, че изглежда шизофренично.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите