Хайде сега не така.
Нали се сещаш, че щом ти посочвам тази книга, аз съм я чел и то внимателно и подробно, и то не само веднъж. Което ще рече, че прекрасно знам къде какво пише в нея.
Наивно е сега ти да ми обясняваш какво съм щял да намеря в 4-та глава.
Изказването на Айнщайн "Бог не играе на зарове" е добре известно. Това не означава, че той е вярвал наистина в бог. В случая изказването му е било породено от това, че не е искал да приеме идеите, залегнали в квантовата механика. А именно, че някои неща се определят от случайността. Т.е. това е била една метафора.
Ако обаче ти наистина прочетеш цялата книга ще разбереш, че видиш, че идеята за бог е като нишка, която минава през цялата книга. И накрая има и заключения на базата на всички направени по-рано разсъждения на базата на всички известни научни открития за света.
Идеята за бога не се отхвърля напълно. Но вероятността да е вярна е нищожна.
Като при това разбира се, подобна идея е много далеч от идеята за бог в християнските традиции, както и в останалите основни религии, разпространени в момента по света.
Чела съм я преди години, но пак ще я прегледам.
Тази книга трябва да се чете внимателно, да се прегледа не е достатъчно. Материалът в нея не е съвсем лесно смилаем, т.е. изисква определено усилие, не е като да се чете любовен роман.
Let me tell you about my mother...
|