|
с мъжа ми пием кафе до кафемашината в парка, когато към нас се присъедини 60 годишен мъж. Първият път поиска от мъжа ми цигара, втория път-предложи на мъжа ми цигара, трети, четвърти път...само като ни види и пристига, явно, не е че няма цигари, а търси компания. Да го наречем Ясен, защото има ясни сини очи. Харесвам сини очи, но този мъж не ми харесва. Мъжът ми още първия път ми вика: Този нещо не е добре. И на втората среща човекът направо си каза, че имал биполярно разстройство, пиел лекарства и веднъж на няколко месеца му биели някаква инжекция, дори каза названието, но аз не го запомних. Мъжът ми пък да изтърси, че съм се интересувала от психични разстройства и човекът само това чакаше да се залепи за мен и да ми разказва цялото си житие-битие с най-малки подробности. Почна да ме пресреща и причаква зад коли и в парка, да ме съпровожда до магазина и обратно, и да ме изпраща до нас като ме види някъде без чадър и да ми носи багажа съвсем официално като приятел на семейството, понеже мъжът ми няма нищо против. Добре, ама започна да прави впечатление на съкварталците, че често ме виждат с него и това стигнало до слуха на неговата майка/85годишна, която ме спира, за да се запознаем и да ми каже, че нещата не са никак лесни и че сънът й има сериозно заболяване и трябва да се внимава и ми разказва, че преди 30 години той е бил въоръжена охрана при разнасяне на банкови пари и веднъж превъртял,извадил пистолет, започнал да стреля по невинни хора и оттогава е освидетелстван и пенсиониран. Не че ме е страх, но не знам как да предприема измъкване, без да го нараня и обидя. Явно всички го отбягват и е самотен. На всичкото отгоре, мъжът ми без да ме пита, утре го поканил на кафе в къщи, понеже времето се развали и навън е студено. Как се поддържа приятелство с човек с тежко биполярно разстройство, ако може да ми кажете и посъветвате и има ли опасност неволно да го ядосаме и да превърти? досега съм познавала хора с лека степен на БАР и нито един, който е вадил пистолет
|
Една неделя
