|
Един от най-шантавите ми спомени е за изпит по физика, който би трябвало да взема, защото тая наука си я обичах от училище и в материала нямаше непознати за мен неща. Първия семестър имах шестица, викам си втория семестър все нещо ще изкарам. Уча си с кеф, минала съм цялото съдържание и последните дни правя пълен преговор. Толкова добре никога не е било. (Щото си бях калпазанка.) Е, викам си и аз да се почувствам, ако не отличничка, то поне с чиста съвест.
Имах съквартирантки, които учеха медицина, към 25 - 26 годишни, аз бях на 19 години. Мацките медички смело употребяваха всякакви хапчета, които "помагали" на ученето. Аз само ги наблюдавах отстрани и разумно не взимах никакво участие.
Вечерта преди споменатия изпит по физика, съм си направила цяла тенджерка с кафе и преговарям упорито. Влиза в моята стая една от медичките, гледа ме съчувствено и вика: "ето ти едни хапченца, вземи 1-2, много ще ти помогнат да минеш бързо материала ...". И аз като никога взимам блистера и си мисля, щом са 1-2 може. Обаче преподавателя голям цербер, къса повечето си студенти, притеснението е факт. И аз (като гледам малкия размер на хапчетата) в напрежението съм изпила няколко пъти по 2 таблетки + 1 тенджерка кафе! Спах няколко часа, слагам си идиотските дрехи за изпит "тип комсомолска униформа" и отивам ... с основателно самочувствие. Светът ми трепереше малко, но кой ли не трепери преди изпит. Тегля билети и ми се падат лесни, общоизвестни въпроси. Стоя пред листа с химикал в ръка и в ума ми се появява само едно огромно бяло платно. Нищо! Нито една мисъл. Никакъв спомен от физиката! ... Чудно, че помнех, къде се намирам изобщо. Разбрах, че съм се дрогирала яко, явно нещо се е случило с мозъка ми и нещата не стават. Отивам при професора - цербер и казвам: "Отказвам се. Няма смисъл. Ще се явя на поправка." Не знам, как съм изглеждала, със сигурност съм била много бледа. Той ме пита: "Зле ли ви е?" Аз само повтарям: "Няма смисъл, ще си тръгна." Преподавателят ми поиска книжката, гледа първия семестър имам шестица - писана от него, той, който къса 80% от студентите си. И започва: "Не може, аз съм ви писал шестица, значи вие знаете ... Опитайте се, кажете ми закона на Ом. " Не знам, как съм го изгледала, само казах: "Моля ви, пишете ми двойка." Той се заинати: "Няма да ви пиша двойка. Ще дойдете след 3 дни да ви изпитам пак." Не можех да повярвам. Взех си книжката и си тръгнах. Реших да подишам въздух на площад Славейков. Помня едно малко дръвче, което се опитах да хвана и съм припаднала. Как съм се свестила, как са ме прибрали, не знам. В мъгла си спомням съквартирантката си, на която казах - изпила съм много от хапчетата заедно с цяла тенджера кафе. Медичките ме оправиха за нула време, как - не зная. Следващите дни бях като пребита, но след 3 дни се явих на изпита с бистър ум. Никакви хапчета или щуротии. Бях спокойна и изпълнена с мрачна решителност. Като не иска да ми пише двойка - на негова отговорност. Изкарах петица. При цербера. И то защото не можах да си спомня, как се доказва един закон и го изведох по 3 различни начина. Преподавателят леко се шашна: "Последното доказателство със сигурност не е точно така ... Тук има една граница .." Аз вдигам рамене: "Изберете си от другите две." Той каза: "Добре, стига толкова ...", написа петица и ми подаде книжката с усмивка. Какво е разбрал, не знам. Показа, че държи на добрите си студенти. Аз така и изпуснах момента да се почувствам като отличниците. Това беше един мрачен, хахав, луд изпит, в който всички бяха с разменени роли. Но когато човек знае е приятно.
И разбира се, никога повече не съм пила подобни хапчета и боклуци.
Редактирано от Luchezara на 21.09.18 02:57.
|
Re: Спътник (психоаналитичен разказ) [re: holi_day]
