Чехов е казал, ако в първа сцена има пищоф, той до края на втора сцена трябва да е гръмнал, или изобощо не трябва да го има - същата елементарна грешка я беше направила в предишния разказ, който беше пуснала тука - имаше буквално пистолет в началото, който така и не гръмна до края ... читателят обаче иска да види кога и как този пишоф ще гръмне и какво ще стане, и ако ти това не му го дадеш, то той няма да чете, защото ще загуби интерес - това е елементарно правило
Затова когато споменеш самоубийство, то е като зареден пистолет, дори и да е станало преди 3000 години, това няма значение - за читателя измежду всичката плява и ненужни обяснения и описания, самоубийството е единственото интересно нещо и то наистина интересно - бон шанс, да сътвориш нещо по-интересно от това какво е довело до самоубийството и да го оставиш като просто още едно от стотиците напълно ненужни обяснения, с които си претрупала текста ...
естествено, че ти си знаеш какво искаш да разкажеш, обаче със сигурност е ясно, че нито знаеш как да го направиш, нито пък можеш да определиш кое наистина си струва да бъде разказано и кое е само досадна и ненужна подробност, която само пречи на повествованието
бон шнс, повече няма да ти давам съвети, очевидно си вярваш че всичко знаеш и че няма какво повече да научиш и че "щом ти идва отвътре - то задължително е интересно и добро като литература"
Темата и идеята са срещата на героинята с терапевта, идеята -как тази среща повлиява на по-нататъшния живот на героинята.
Е, и как ще й повлие тази среща? С какво тази среща ще изпълни със смисъл празния й безинтересен живот на сприхава, скучна и страхлива пенсионерка, ако не стане дума за самоубийството й - най-значимото събитие в иначе празния й живот? Значи като си полафят два - три часа за Юнг и психоанализата по принцип, като такава и изобщо - и хоп - чудо - героинята се преобразява и става ... какво става ???? как се преобразява живота й? Като ги пишеш тия щуротии, изобщо вярваш ли им? че и с претенции за познания по психоанализата?? От космоса е видно, че проблемът й, който я е довел до самоубийството преди 30 години, все още не е разрешен и точно той я кара да кюта безперспективно в празния си и безсмислен живот и да се чуди с какво да го запълни ... и е очевидно че преди 30 години тя не е била дорасла за да може терапията да й помогне и само е успяла да забрави за проблема и да го избута в сянката и да го забрави .... обаче проблемът никъде не е отишъл, той си е там и напира да излезе на светло, за да бъде разчепкан, анализиран и разрешен ... и ето че сега съдбата я среща отново точно с този психиатър, обаче не, това не било важно, то било подробност .... оф, направо нямам думи и затова спирам до тука, то е ясно че няма смисъл ... ще чакам да видя как ще стане чудодейната трансформация
|