Re: Спътник (психоаналитичен разказ) / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

В разказа ти има изключително събитие и това е опита за самоубийство на героинята. Ясно е, че това е най-важното и всичко ще се върти около него и че ключа към загадката защо е решила да извърши най-страшното - да посегне на собствения си млад живот - се крие в съдбовната среща с непознатия - който се оказва стар познат. Това ти е и темата и идеята

Темата e срещата на героинята с терапевта, идеята -как тази среща повлиява на по-нататъшния живот на героинята. Не е необходимо те да са таинствени непознати, те са просто герои, представени с няколко думи с които тепърва започвам разказ. Защо е нужно да усложнявам с тайственост?
Самоубийството е само споменато, за да се обясни защо тя е имала нужда от терапия. Даже е ненужно споменато, като се замисля достатъчно е да стане ясно, че героинята като млада е била с тежка депресия. За разказа то, самоубийството не е изключително събитие, нито за нея, защото оттогава са изминали цели 30 години и то е потънало и забравено.
Мисля, че по-добре знам какво искам да разкажа. Разказът е с автобиографични елементи. Акцентирам на неща,които наистина са важни ЗА МЕН, не могат никакви правила за правилно писане да ми наложат как да пиша или да не пиша. Целта ми, както ти каза и Жевел е наистина терапевтична- да разкажа нещо преживяно, да се върна по стари пътеки и да преживея отново неща, които са ме развълнували.
Тези мои разкази са за четирима-петима читатели тук, в този клуб. това не са разкази за широка аудитория. Наистина имат претенции за художественост, но не и за правилност и неправилност.
Дори и малко да бъркам понятията- те са понятия които винаги мога да науча. Но пред твоето правилно писане с някакви насадени правила от съмнителен източник предпочитам писане, което ми идва отвътре, дори и напук на всякакви правила.
Разказът има две съжетни линии, които се преплитат. Едната е, разговорите между терапевтът и героинята, вече не като терапевт и пациент, а като двама приятели, които се срещат не в студиото за психотерапия, а съвсем случайно във влака.
И другата сюжетна линия е завръщането на героинята по стари места, където е била с майка си и са говорили важни основополагащи за нейния живот неща, тогава недоразбрани, сега изникват с пълна сила думите на майката, късно, много късно за да може да се поправи нещо. И за да не завърши разказът с такъв краен песимизъм, все пак трябва да се случи и нещо хубаво и то се случва.Редактирано от vida1929 на 18.09.18 13:57.