|
Има едно малко селце в балкана на две-три спирки от селото на баща ми, от което имам спомени с майка ми. Там преди повече от 25 години имахме принудителен престой, поради ремонт на ж п линията, а нямаше и автобуси и се наложи да чакаме няколко часа. Наприказвахме се през тези няколко часа, докато се разхождахме из селото, после тръгнахме по пътя който се виеше успоредно на ж п лнията няколко километра, а от другата страна на пътя се пристираха ливадите с пръстнати тук-там малки стада кози с пастир и две-три кучета. И се върнахме на гарата тъкмо за тръгване на влака.
Приятна разходка на чист въздух, разговор и десетина стръка разни билки във сака, изтгръгнати в бързината направо с корена, съвсем не по правилата на никое разумно билкарство. Но после засяти на източната ми тераса след кратко буледуване се приспособиха, сякаш винаги са расли там и сякаш никога не са били пониквали на тучна ливада, тъпкани от кози копита и брулени от северен планински вятър. Питам се, аз бих ли могла да вирея другаде.
Този спомен ми се върти в главата всичките години от тогава и периодично се сещам за разговора, но не мога да си спомня до какъв извод стигнахме най-накрая за основния предмет на нашия разговор. Какво сме си казали и е останало надълбоко в паметта ми та ме влече отново и отново да мисля за това и да гадая.
Последно време дори обмислям да изтегля малък пенсионерски заем и да си купя къща там. Ако не точно в същото село, в някое от селата наоколо. И за да не ви прозвучи толкова налудничаво и екстравагантно, ще добява, че планината ме влече отдавна, и че на всичките ми приятели съм станала досадна с приказки за планината.
Следя обявите за продажби на имоти дълги месеци с настървение и надежди. Разглеждам сайтове за имоти, оглеждам къщи, покриви, стени като същински строител, търсещ дефекти по сградата, и понеже се все селски къщи в планината гледам дали има изглед към природата и прочие подробности, които няма да ви изброявам. Най-важното е ,къщата да ме грабне и дори да не мога разумно да обясня защо ми харесва важното е нещо да ми трепне под лъжичката и на сърцето и да кажа със сигурност: Ето това е моята къща или пък не толкова решително и дори малко колебливо Може би това е моята къща. Но задължително да има трепване.....и така един ден както си пия кафето виждам ''моята'' обява: Продава се къща в село Царева ливада, квадратура такава и такава и двор.
Цена, която ме устройва.
Е това ако не е синхроничност и съдба, няма кое друго да е.
Правя два-три телефона да си резервирам стая в хотела в селото, който е до гарата,
хвърлям две -три дрешки в сака, храна за един ден и в 13 и 30 часа вече съм във влака, доволна от себе си, както не можете да си представите.
Редактирано от vida1929 на 15.09.18 14:30.
|
Спътник (психоаналитичен разказ)
