|
Тема |
Re: Болката и страданието [re: Luchezara] |
|
Автор |
vida1929 () |
|
Публикувано | 09.09.18 11:29 |
|
|
но човек трябва да си "пише домашните" - да се развива, да прави усилия, да се учи, да живее правилно ..., без това не може. Никой няма да свърши нашата работа вместо нас.
Благодаря за напомнянето.
Аз си върша работата. Конкретната работа по природосъобразен начин на живот, да се храня здравословно, да се движа достатъчно, да дишам, да пия вода.
Върша си работата и с моите чувства, емоции и преживявяния.
Болка от обида, я преработвам на момента и я забравям.
Мъка от раздяла-също.
Чувствата,положителни и отрицателни си свърщват работата и заминават. Това е развитие, макар че и от тази дума се изприщвам. Напомня ми на лозунгите от времето на соца, когато от нас се искаше да сме всестранно развити личности
С болката от мигрената обаче съм се примирила, защото тя е физиологична и неподатлива.
Като чуя думата трябва, се обривам. Някой друг може да ми каже кое е правилно за самата мен? Много погрешно някои тук ме тълкуват . Не се оплаквам, не се самосъжалявам, нито пък бягам от реалността чрез болката.
Ай да ида да кипна ени листа гинко, че почнах да изкуфявам
|
| |
|
|
|