|
Тема |
Re: Болката и страданието [re: vida1929] |
|
Автор |
Luchezara (свободна птица) |
|
Публикувано | 06.09.18 21:46 |
|
|
Ами или се научаваш да плуваш или потъваш и умираш. Аз лично предпочитам нещата да се научават по добър начин. Но това не винаги е възможно.
Просто е добре човек да е оптимист. Да е отчаян оптимист. Дори когато няма нищо друго и всичко е загубено. Обикновено това се нарича вяра. И ако вярата (позитивността, желанието, надеждата, смирението, познанието) са толкова големи, че надскачат всичко материално, обикновено се случват чудеса. Ако не се случат, вярваш дотогава, докато се случат.
В края на краищата, когато умрем, казват че в началото има непрогледен мрак. Най-страховития и най-голям мрак и ако ние упорито не си спомняме и не вярваме в светлината, ще ни е много трудно. Казват, че в началото ни нападат всякакви низши духове, защото те пристигат по-бързо. И ако не помним Бог, Христос (за християните), ангелите и доброто в живота си, ще изживеем огромен ужас. Трябва да вярваме в доброто и да се уповаваме на него.
Иначе ... светът е постоянно променящ се и едно от най-разумните неща е да се опитаме да извлечем най-доброто за себе си от всяка промяна.
Редактирано от Luchezara на 06.09.18 21:58.
|
| |
|
|
|