|
не мисля, че си разбрала темата ми, т.е. лекцията на Садгуру, но не искам да спорим
не ми е достатъчно това, че си написала "адмирации", не пиша заради похвали, не преписах думите му от видеото, за нещо такова, а за да ги прочета и без гласа му
това, което ме радва, дори когато мненията са в противоречие, е да видя зрънце мисъл, която е будна и си има своя логика, макар подчинена на друг опит и виждания
в случая в мнението ти има нещо в тази посока,
но темата е не дали някой ще ме помисли за мрънкалник и за това да се отдадем на страданието, а напротив - за това как да върнем радостта в живота си
това е по-ценно според мен
ти си споделила случка и как си опитала по своя си начин да си обясниш смисъла на събития от живота си. намерила си за какво да си благодарна и то в случая за изпитания, на които си била подложена... това е мъдро, но и си е вътрешен саморегулагор да намериш опора, логика, смисъл на случилото се и да го приемеш със смирение/благодарност. това го има във всяка религия и явно е неслучайно... помня, че си атеист, но то и в науката е сходно само без субективизъм и емоционалния елемент, а анализ на факти и резултат
когато се чувстваш добре, няма защо да се самоизолира човек и да се затваря, та да си страда на воля в усамотение, защото това било нормалното - да се чувства страдалец
напротив - у всеки има доброта, нежност, светлина... и ако е забравил да се чувства спокоен и радостен, така както като дете го е можел това и то без да му коства усилие, да си го върне това усещане...
страданието в усамотение е болка, като пример в противовес - медитацията пак е в усамотение, но не е болка, а спокойствие, душевен релакс и хармония
|
Re: за страданието [re: vida1929]
