Единственият, за който мога да твърдя, че ми е помогнал, е проф. Васил Йончев, психиатър, лекувала съм се при него, когато бях на 23. Той е покойник. Да не ви прозвучи като лафа-умря циганката, дето..., но наистина той е човек, в който имах сляпа вяра и доверие. Единствено тогава, за кратко време съм пила лекарства и съм ги спряла постепенно по негова схема и наблюдение. С него можех да разговарям и това ме успокояваше.
За терапията с разговори и беседи последните години. Преди и след сеансите нямам разлика в настроението, самочувствието и въобще. Сеансите НЕ ми помагат да се почувствам по-добре. Даже понякога непосредствено след това съм се чувствала още по-зле. Случвало се е много пъти да нямам доверие в думите на терапевта, да ме е било яд, когато ми каже нещо, да съм съжалявала за парите, които съм изгубила.
Но от дистанция на времето, забелязвам по лека лека как проумявам бавно някои неща за себе си и се променям към добро.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 30.08.18 19:52.