Странно е, че хората доброволно си гълтат лекарствата и това не ги плаши, хем виждат, че файдата е почти никаква, но за сметка на това интоксикират организма си, без това да ги плаши, а ги плашат "меките" терапии.
Веднъж едно много затормозено психически момиче, дебеличко, косматичко, интелигентно, много говорещо и непрекъснато самооплюващо се дойде на холотропно дишане, но от шубе не се отпусна и не се отдаде на изживяванията по време на процеса, ами изпадна в истерия, ама нали всички сме със затворени очи и не знам какво точно се случи, просто престана да плаче и крещи. После, когато споделяхме преживяното, пак плачеше, но вече беше друг плач - на облекчение и благодари на водещия и асистентката му. Той й каза "Видя ли, че е добре, дето остана?" Тя явно е искала да избяга. Ами аз, по време на първия ми курс по медитация? Това ми беше единственото желание, хем не съм от шубетата. Преподавателят, много опитен човек, когото чакат много хора по света да им води обучения, ни беше предупредил за тези пориви и аз вече знаех, затова не избягах.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|