|
Вида, за мен Аушвиц почва от символично забития нож в гърба на колежката. Същата жена би станала прекрасна надзирателка там. Помежду е несправедливостта, както ти каза, по строежите, във фирмите, и къде ли не. Символичното убиване на другия чрез унижаването му по различен начин.
Това се опитвам да кажа - че не виждаме сякаш злото в елементарните му прояви и го оставяме да придобие чудовищни размери.
Ами точно това и аз исках да кажа от самото начало на темата ти. Защо си помислих, че не съм те разбрала, а всъщност много добре съм те разбрала и дори се оказва, че мислим едно и също.
По повод случката в рейса, знаеш ли и аз имам спомени на случки от преди много години, уж дребни неща, които незнайно защо така дълбоко са се врязали в паметта ми, че просто няма изтриване.
Единият ми спомен е: Пътувам до село с малкия ми син на годинка-две и в едно селско село ни свалят от влака, казват, че има авария и трябва да чакаме 3 часа. Тръгваме да се разходим из селото, защото цели 3 часа не се чака с малко дете. Свършва ми водата, а то пощръклява че е жадно, и влизам в един двор да си налея от чешмата. Изведнъж от къщата изскача като освирипяло куче собственикът и започва да ми се кара. Аз се сконфузвам, извинявам се, казвам, че съм виновна и питам дали може да налея малко вода за детето. Коментарът му е, защо съм родила дете, ако не мога да се грижа за него!!!!
Оттогава в чужда собственост не влизам и на сантиметър без разрешение.
Защо помня това вече 20 години. Може би е засегнало някое мое много лично убеждение, което явно се конфронтира с мнението на други хора. Като в примера съм си мислела, че щом съм с малко дете мога да влизам и да излизам където си искам, и хората да ме търпят, но те явно не считат така и за себе си са прави,защото те пък си пазят собствеността или нещо друго свое .
Постоянно в общуването с хората има конфронтиране на интереси и убеждения, особено когато общуваш с непознати не можеш да знаеш убежденията и предпочитанията им, и дори да желаеш да се съобразиш с тях, няма начин.
Аз не деля хората на добри и лоши, но мисля, че при определени обстоятелства всеки човек може да постъпи лошо и жестоко.
Дори мернах скоро една психологическа книга, в която се разказваше за един експеримент- съвсем нормални хора бяха поставени в ситуация, която просто ги заставяше да постъпят като злодеи, но не ми се четеше.
Някъде из клуба ми направи впечатление една реплика на някой, че просто има хора гадове и гадини, и се позамислих дали не е така,защото някои системно ме карат да се чувствам смачкана, а други хора с думите си сякаш ме погалват и ме целуват нежно.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от vida1929 на 13.07.18 10:12.</EM></FONT></P>Редактирано от vida1929 на 13.07.18 10:16.
|
Re: Една тема [re: Rosemary]
