|
Ще се сетите че прегарянето от стрес е най-опасната болест на новия технологичен 21 век.
Модерното робство.Да те подлъгват с морковчето за кариера и пари.Колко плоско и в същото време самоубийственно.
И човешкото его,гордост и алчност вършат останалото.
Наскоро при АА срещите имаше една женица,или каквото беше останало от нея.Била е във провинциален град тук нещо от рода на заместник кмет,или организационен лидер към общината.Всички най-гадни неща през нея са минавали.Като си отвори устата,и говори половин час сигурно.Точно за прегарянето.Как я товарили с най-кофти задачите,била е черноработника на общината.Била е вечно насам -натам,все нови и нови проекти и задачи.Отговорна и възлова длъжност.Отделно са и поверили алкохолните проблеми и нарко-проблемите на малкия град.
Имала кариера,кресло и статут ,и само за два години рухнала отвсякъде.
Никой в семейството и е нямало алкохолик или с подобни проблеми.
Започнала е да пие по време на работа,преди важни срещи и важни взимания на решения.Задълбочила се е.Започнала е да се скатава от работа,да си освобождава дълги уикенди.Понеже не е можела да заспи от стрес.И единственното нещо е било алкохола,което я е успокоявало на някаква степен.
Започнала е да шофира дори и пияна,или пила.
В рамките на година и половина прегаряне е загубила накрая и работата си,семейството си,къщата,децата ги вижда периодически,лепнали са и глоби за уронване престижа на общината и управлението,отделно е имала много неплатени сметки.
Последните месеци преди да тръгне по клиники и АА са били кошмарни.Живяла е на хотел и е пиела от сутрин до вечер,в болнични.
Докато накрая се е превърнала в алкохоличка.
Вече над 3 години е трезва,с помоща на АА!
И тя говори точно за това прегаряне и същия синдром на новия век.Че в бесния кариериен бяг,човек губи себе си някъде.
Днес не иска изобщо работа с такъв тип отговорности,иска да остане трезва.
Предпочита дори и десет години да я храни държавата,но да промени изцяло стереотипите и нагласите си.Да търси душевния мир и спокойствие.
Следващия след нея бях аз.Разказах за сетен път моята си история.Как и мен ме смачка работния живот.В манията си да хвърча,летя и всичко след мен да блести.И как няма благодарност към наистна работарите и товарните магарета.
Тя също си каза че се е чуствала като мен крайно онеправдана и че работата и е много неблагодарна.Постоянно е била между чука и наковалнята.Отговаряла е и за проблемите със злоупотреба с наркотици и алкохола в града,и с борбата с тях.
Накрая я е било срам да се покаже пред хората,човека който е водил борба с пороците на младежта в града който е от типа на един Сопот да речем,около 15 000 жители,да бъде засегната точно от същото.
Завърши накрая с думите-никой в този живот не е застрахован от нищо.
И как от високо е слезнала на нивото на местните алкохолици които треперели неистово в 9 сутринта пред шопинга в очакване да отворят магазина да си купят бира или твърд алкохол от Винмонопола.
Та толкова,за кариерата.Или това да търпиш за хубост.
Through the pain man rises!
|
Re: 1 година отпуск [re: holi_day]
