Темата ми ми напомни за нещо друго,как емоционално се поддаваме на гнева.Ако можехме да си спестим емоциите в такъв момент,ще е много по-различно!
Знаеш ли-откакто тръгнах на АА сбирки и чета усилено по програмата за възстановяване констатирах че с никого не ми се спори.Може би това е част от израстването!
В много пасажи от голямата книга на АА се казва точно за този момент-спора с останалите,и манията на алкохолиците винаги да искат те да са правите.В твоя случай не става въпрос за зависимост и ефектите на алкохолизма,но моделът е много сходен,общочовешки-неистово да мислим другия за грешен,да обвиняваме всички и всичко за грешките си.Знам че ти в случая не си такава,но в един спор според създателите на АА е важно да се опиташ да си отговориш сам пред себе си-Какво печеля от този спр?Не е ли грешката в мен?Честен и откровен ли съм пред себе си?Нали както аз греша и другите грешат?
Понеже много често заради предразсъдъци и манията да сме прави отричаме очевадни неща.
Има и специална глава за конфликтни ситуации с тъпаци като този който обясняваш.Те няма как да бъдат убедени,няма как да променят най-вероятно мнението си.Затова мисленно им пожелаваме всичко най-добро!
Дори и много хора да не могат да разберат колко тежък е емоционалния алкохолизъм,няма как да ги накараш да разберат,ако лично не са го преживели.
АА съветват да се молиш за тези които те нападат,и да им прощаваш.
Понеже никой от нищо не е застрахован.Днес си принц,утре просяк.
Страшно духовна е програмата.
Където можеш се извиняваш,където не го оставяш да отмине.
В конкретния твой случай е различно,но винаги си има причини за отреагирването.
При нас зависимите реакциите и това да мислим че сме винаги прави е част от болестта.Това е нещо което трябва да изкореним от характерите си и заболяването.Стъпване и засаждане на нова почва-това е изхода!


По-добре анонимен алкохолик, отколкото известен пияница!