В отговор на:
[...] в даряването няма нищо благородно.
Благородно е да дадеш на хората права и свободи . [...]
Малко крайно изказване, но според мен е много по-вярно от обратното. Мисля си, че най-благодорно е да дадеш на някого мечта, която да опияни умът му, и пред него, право през бурените, да се появи дълъг, прав път.
Иначе в това да дадеш хляб на нуждаещ се, определено има смисъл, но не е толкова благородно, колкото някои си мислят.
Има една история за американски пилот на боен самолен, който се казва Дитер. По времето на Втората световна война американски самолети нападат родното му селище в Германия и започват да сеят разруха.
Дитер бил на покрива на къщата им, когато право срещу него се отправил един красив американски лек витлов изтребител и детето било поразено от блестящята машина, всички тези искри, големи свистящи куршуми, нажежени до жълто. Когато самолетът приближил къщата, минал на няколко метра над нея и пилотът погледнал малкият Дитер право в очите.
След това той отишъл в Америка и станал пилот, защото детското му съзнание било запленено от това невероятно за него нещо. Това е истинска история. След това катастрофира със самолет и попада в плен в някаква азиатска джунгла. Там организира бягство и скитайки в джунглата, със сетни сили вижда приятелски хеликоптер и го спасяват.
|