Ох, пак ще споделя нещо лично.
На третия-четвъртия ден откакто осинових детето си, отидохме двенките да хвърлим боклука. До контейнера - семейство роми с каруца, и малко дете, по-голямо от моето, може би 6-7 годишно. Възрастните ровят, а детето помага.
Никога няма да забравя погледа му отправен към моето - няма такава болка на света. Знаете децата как гледат, още не могат да се прикриват. Около 4- 5 секунди погледът му беше към дъщеря ми. И сякаш това рано пораснало дете схвана цялата ситуация с детската си интуиция.
Прегръщаш своето дете и се надяваш никъде по света да няма страдащи деца. И просто споделям, няма да мога да водя разговор с никого сега, не се засягайте, не е лично, уморена съм.
Сън - не помня, не помня, не помня, всичко се трие, трие, нищо не остава, изчезва, няма го.
А мога да ви напиша няколко детски съня, които помня от дете и няма са забравя никога.
Гори, гори отвътре една голяма сграда до нас, пламъците вътре се виждат през прозорците, а аз гледам отдалеч и се страхувам. Сградата отвън е цяла, а отвътре гори. Била съм на 5 и половина.
И пак - ако някой от вас коментира, най-вероятно няма да отговоря, изморявам се. Не лично към никого.
Та гледам хората и се уча да не причинявам на никого зло. - ВидаРедактирано от Rosemary на 07.11.17 13:23.
|