– Е, щастливи ли сте сега? Имате си всичко.- попита бати Гивър мравките, които се бяха скупчили около него и го гледаха умно в очите.- Имате си хляб, вкусно сготвено от мен, кафе и всичко необходимо. И най-важното, аз ви обичам като мои деца.
Мравките продължаваха да гледат някак си резервирано, когато най-старата от тях тъжно оброни глава и каза с отпаднал глас:
–Щастливи-не, но бих казала доволни.
– И какво ви трябва, за да бъдете щастливи?
– Искаме на отидем на море.- обадиха се други мравки.- Не помним от кога не сме почивали. Само работа, работа, работа .....
Бате Гивър очакваше всичко друго, но не и това. Останал без думи, той поклати глава.
-А как си представяте отиването на море?! Да ви сложа в кутийка от кибрит и да ви изпратя по пощата в Бургас до поискване, или да пътувам в нощния влак с вас. Всъщност защо не.
И започнаха приготовленията за морето.

Редактирано от vida1929 на 31.07.17 11:15.